Критичният момент настъпил през ноември 1919 г., когато Деникин стигнал до Тула, само на 100 мили южно от Москва, а поляците не били много по-далеч на запад, край Смоленск. Един синхронизиран натиск би могъл да означава край на болшевишкия режим. Но емисарите на Пилсудски не получили задоволителен отговор за отношението на Деникин към независимостта на Полша. Така че поляците спрели настъплението си и започнали преговори с Ленин. Деникин се поколебал фатално и бил пометен от своите позиции от Червената кавалерия незабавно след тяхната победа
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
933
при обсадата на Царицин. В своите мемоари той обвинява Пилсудски за крайната победа на болшевиките9.
По-късно, след като осигурили центъра, множество червени армии се разперили във всички посоки, помитайки всичко пред себе си. Повторното завоюване на републиките в европейската част от бившата империя достигнало до своя край през 1921 г., когато болшевишките сили свалили меншевишкия режим в Грузия. (Виж Приложение III, стр. 1320.)
Победата на болшевиките, която объркала военните експерти, трябва да се припише на разделението на техните врагове, на таланта на Леон Троцки, военен комисар и “Руския Карно”, на стратегическото предимство на вътрешните комуникационни линии и на крайно безпощадните мерки на техния “военен комунизъм”. Болшевишкият режим не бил добре дошъл за никоя от основните класи в руското общество, включително за селяните, за никоя от главните групировки в политическия спектър от реакционните монархисти до либералите и социалистите и за никоя от неруските националности. Но избухването на гражданската война - която самият Ленин провокирал - осигурило претекста за премахването на всички съществуващи институции и за по-митането на всяка социална и политическа опозиция. Cheka, или “Извънредната комисия” на революционната полиция (предшественик на ОГПУ, НКВД и КГБ), била организирана от полския благородник феликс Дзерджински (1877-1926) с такава жестокост, че пред нея Робеспиер изглеждал малодушен. Тя унищожила всички “класови врагове”, истински или въображаеми - от бившия цар и неговото семейство, убити по заповед на Ленин в Екатерининбург през юли 1918 г., до безбройните множества от безименни жертви. Милитаризацията на всички клонове от икономиката, включително трудовата сила, транспорта и производството, позволила на болшевиките да овладеят всички предприятия и профсъюзи и да разстрелят всички несъгласни за “кон-трареволюционен саботаж”. Народната подкрепа рядко се включвала в сметките, освен когато болшевиките можели да апелират към патриотичните руски чувства срещу присъствието на чужди “интервенти”. През април 1920 г., когато поляците помогнали на украинците да си върнат Киев, всички идеологически преструвки били захвърлени настрани. Ленин апелирал за защита на Светата Русия, а Троцки - за привличане на всички бивши царски офицери. Крайната необходимост била майката на крайната изобретателност.
Чуждата интервенция в Русия била преувеличена. На пръв поглед едно ужасно множество от злонамерени чужденци си пъхало носа в руската беда. Редовната германска армия останала от Световната война в Oberost. Доброволческата германска армия от “Балтикум” газела Латвия и Литва, полската нередовна армия на генерал Булак-Балахович газела Белорусия; редовните полски войски се появили в Oberost веднага след изтеглянето на германците. Британските експедиционни сили акостирали в Мурманск и в Батуми, Грузия; французите окупирали Одеса; американците и японците контролирали Владивосток и Далечния изток. За съветската пропаганда било лесно да превърне тези чужденци в организирана конспирация на злите капиталисти, наети да унищожат Русия. Нямало такава конспирация. Съюзническите правителства били загрижени главно да запазят целостта на Руската империя; те нямали нищо общо с присъствието на германците и особено на поляците, които изрично пренебрегнали ;съвета на съюзниците да не се месят. Съюзническите експедиции били изпратени, за
934
ТЕ^ВЯАЕ
?!£$у1а
НА 10 юли 1920 г. крал Кристиян X, яхнал бял кон, прекосил датската граница, за да си върне района Б6пс1еф11ап(1 (“Южна Ютландия” или “Северен Шлезвиг”), който наскоро бил даден на Дания чрез плебисцит1. Така завършил един от най-ожесто-чените и най-продължителни териториални спорове в модерна Европа.