ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
937
ета от делегатите в работническите и войнишките съвети по съветски модел и били постановени радикални реформи. Цялата индустрия била национализирана; църковната собственост била конфискувана; свещениците и селяните били подложени на принудителен труд.
В този момент Унгария събудила чудовището, което хранела. Стачниците били посрещнати с куршуми. В окупирания от французите Сегед се формирала група от недоволни офицери. Към тях се присъединил Николаш Хорти де Наджибаня (1868-1957), бивш хабсбургски адмирал, и било създадено правителство. Румънците използвали ситуацията и именно румънската армия влязла в Будапеща през август и сложила край на Унгарската съветска република.
Сега Червеният терор получил отговор в лицето на Белия терор. Срещу последователите на Кун се изляло безразборно отмъщение, особено срещу комунистите и евреите. През 1920 година Хорти бил обявен за регент и въвел диктатура, която продължила 24 години. Опитите на бившия император Карл да възстанови унгарския си трон били отклонени безцеремонно, както и опитите на парламента да се отърси от военния контрол. Макар че етикетът “фашистки” все още не бил използван и може би не е напълно подходящ, понякога адмирал Хорти се смята за “първия фашист в Европа”. Не за последен път обаче една крайна комунистическа авантюра провокирала силна антикомунистическа реакция. (Виж Приложение III, стр. 1324.)”
Полско-съветската Война от 1919-20 г. донесла изводи за цяла Европа. Обратно на болшевишката версия за събитията, тя не била организирана от Entente, не била част от съюзническата интервенция в Русия; и не започнала с атаката на Пилсудски срещу Киев през април 1920 г. Разбира се, съществувал териториален спор. Но главният източник на конфликта лежи в декларираното от болшевиките намерение да свържат революцията в Русия с очакваната революция в Германия и следователно да преминат през Полша. Този курс на действие бил изрично подчертан в ранната болшевишка идеология и бил необходима стъпка, ако съветският експеримент в Русия трябвало да бъде вкаран в крак с марксистката доктрина.
Болшевиките първо мислели да преминат по “червения мост” до Германия през зимата на 1918-19 г. По това време те наредили на Червената “западна армия” да проучи полските западни граници. Обаче изискванията на гражданската война били такива, че необходимата ударна сила от един милион можела да се събере чак година по-късно. Троцки винаги проявявал предпазливост; и въпреки публичното заклеймяване на “детската болест на левичарството”, именно Ленин се превърнал в ентусиаст на революционната война12. Редовните сражения между поляците и Съветите започнали през февруари 1919 г., почти случайно и продължили 20 месеца. Те започнали, когато германската армия евакуирала прилежащата територия на Oberost. Полските и съветските сили били въвлечени във вакуума от двете страни. Първоначалният сблъсък станал в Белорусия в 6 часа сутринта на 14 февруари, когато патрул от полската кавалерия смутил болшевишкия лагер по време на закуска. По това време Пилсудски се надявал да организира федерация на всички гранични републики от Финландия до Грузия. Неговият план многократно бил осуетяван от спора на Полша с Литва. Но до август 1919 г., след като превзел Вилнюс и Минск, той стоял на историческите граници на Полша. Бил изкушен да помогне на Деникин (виж по-горе), но обстоятелствата го принудили да започне преговори с болшевиките.
938
ТЕ^ВРАЕ
За поляците проблемът бил в несъответствието между болшевишките лозунги и болшевишките дела. През цялото време, докато Ленин изнасял разточителни речи за мир с Полша, ударните сили на Червената армия нараствали устойчиво. И поляците чакали. През януари 1920 г. Пилсудски направил набег през замръзналата Двина, за да затвърди независимостта на Латвия. После получил сигнала, от който се страхувал най-много: командването на съветските сили на Полския фронт било поверено на най-преуспяващия червен генерал, младия Михаил Тухачевски (1893-1937), завоевател на Сибир и теоретик на революционната война. Убеден, че дълго отлаганата офанзива на болшевиките ще започне скоро, Пилсудски скърпил закъснял съюз с една от украинските фракции и ударил болшевиките в най-слабата им точка, на юг. Поляците и украинците влезли победоносно в Киев и били посрещнати като освободители. Приготовленията на Тухачевски били прекъснати. На запад хората, които не разбирали нито от политика, нито от география, подели вика на болшевиките “Долу ръцете от Русия”.