Кампанията от 1920 г. не била погранична схватка. Тя била голяма война на придвижване, която вдъхновила младия съветник на военната мисия във Варшава, полковник Шарл дьо Гол да формулира новите си идеи за модерната война. До милион войници от всяка страна преминали хиляда мили и обратно за шест месеца. Пристигането на Червената кавалерия изтикало поляците от Украйна през май-юни. Командирът им се хвалел, че “ще препуска по улиците на Париж, преди да свърши лятото”. На 4 юли Тухачевски най-накрая започнал със заповедта: “На Запад! Върху трупа на Бяла Полша лежи пътят към световен пожар!” Скоростта на неговото настъпление била феноменална. В средата на август неговата кавалерия стигнала до завоя на Висла край Торн, само на пет дни марш от Берлин. Дзерджински стоял в ариергарда, готов да поеме властта в Полша с “Полския революционен комитет”. Ленин му телеграфирал да застреля повече земевладелци. Папският легат във Варшава, бъдещият Пий XI, се подготвил да се изправи лично срещу ордите на Антихриста. Западните правителства изпратили няколко генерали, но не и подкрепления. [КО№рмуа]
“Чудото на Висла” станало на 15-16 август. Пилсудски подготвил тайно контраатака от южния фланг. Тухачевски не успял да защити разтегнатите си комуникационни линии. Когато Пилсудски ударил, пет съветски армии били обезглавени. Три от тях били унищожени; друга избягала в Източна Прусия. Поражението било пълно. На 31 август на юг, в “Замошчкия пръстен”, Червената кавалерия най-после срещнала достоен противник. В последната голяма кавалерийска битка в европейската история 20 000 конници атакували и контраатакували в пълна формация, докато полските улани спечелили битката. Червената армия изгубила първата си война. Ленин помолил за мир. Примирието било подписано на 10 октомври, а договорът от Рига - на 18 март 1921 г.
По-широкото значение на полската победа не се оценява винаги. Полската независимост била осигурена, а заедно с нея и Версайското съглашение. Британският посланик в Берлин, който наблюдавал част от военните действия край Варшава от купето на своя ролс-ройс, резюмирал наблюденията си в гибънски тон:
Ако Шарл Мартел не беше спрял сарацините при Тур… Коранът щеше да бъде преподаван в училищата в Оксфорд… Ако Пилсудски и Вейганд не бяха спрели триумфалния марш на съветската
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
939
КОМАЯМУА
ПРЕЗ лятото на 1920 г. Исак Бабел (1894-1941) служил на Полския фронт като военен кореспондент на Юг-РОСТА, Южната руска прес агенция. Той бил прикрепен към I Червена кавалерийска армия на Будьони, чийто политкомисар бил Й. В. Сталин. По-късно написал своята “Конармия”, талантлив сборник с къси разкази, които пулсират с непосредствеността на историческия реализъм:
Преминаването през Збруч
Командирът на шеста дивизия донесе, че Новоград-Волинск е бил превзет днес призори. Щабът потегли от Крапивно и нашият обоз се проточи в шумен ариергард по шосето, което води от Брест до Варшава и е построено от Николай Първи върху мужишки кости…1
В този пръв абзац от първия разказ на читателя може да бъде простено, че си е представил, че реалните събития са предадени така сякаш са се случили наистина.
Всеки запознат с полско-съветската война обаче скоро трябва да подуши опасността. Имало град на име Новград-Волинск, разбира се. През 1920 г. бил щаб на Украинската Директория на Семьон Петлюра. Но той не се намира на Збруч, а на Слушч; и бил превзет не от I кавалерия, а от съветската 14-а армия. Наистина има път от Варшава до Брест, построен от крепостни при Николай I. Но той се намира на 200 мили от Новград и не може да е бил осеян с ариергарда…
Множество подобни примери показват, че Бабел не просто е допуснал грешки. Той нарочно е обърквал дати, имена, места и събития, за да постигне точно изчислен ефект. Използвал формата на литературния колаж, чиято външност често е “по-исторична” от самата история: “Той е доста доволен да краде историята, стига получената придобивка да е художествено задоволителна”. Същото може да се каже и за неговия култ към насилието. “Червената кавалерия”, е описана със специален белег на “партизанщина”, която не е исторически точна2.
Но взети изолирано, много от фактите могат да се проверят. В “Ескадронният Тру-нов” Бабел разказва историята на мъжествен казашки командир, който един ден се опитал да свали един от американските пилоти доброволци, сражавали се на страната на поляците. Мемоарите на американската “Ескадрила Костюшко” под командването на полковник Седрик Е. Фонтлъри съвпадат точно с разказа на Бабел. Те разказват как един безразсъдно храбър съветски картечар не преставал да стреля по американските самолети от незащитено сечище и как един от тях се отделил, прелетял ниско и го разстрелял, разкъсвайки го на парчета3.