В дългосрочен план Бабел не бил сполетян от нещо по-добро. Авторът, който може би е направил най-много, за да разпространи славата на Червената армия, загинал в сталинския ГУЛАП
£
940
таЧЕВЯАЕ
армия в битката при Варшава, не само християнството щеше да претърпи опасно поражение, а самото съществуване на западната цивилизация щеше да бъде изложено на опасност13.
Но ударът срещу болшевиките бил също толкова голям. Поражението от 1920 г. покосило стратегическите им надежди за свързване с революционна Германия. Те били принудени да се отдръпнат от интернационализма. Съветска Русия нямала друг избор, освен да се обърне към базата, която Сталин скоро щял да нарече “социализъм в една страна”. Ленин бързо се отдръпнал от своята левичарска пламенност. Военният комунизъм бил изоставен. В същата седмица през март 1921 г., когато бил подписан мирът с Полша, Ленин въвел своя тактически компромис с капитализма - Новата икономическа политика, известна като НЕП.
Нещо повече, след като Белорусия и Украйна били поделени с Полша, болшевиките били свободни да реорганизират своята държава на федерална основа. Образуването на СССР - който първоначално се състоял от Съветска Русия, Съветска Белорусия, Съветска Украйна и Съветски Кавказ - не можело да бъде започнато, докато Полската война не решала съдбата на пограничните земи. В действителност поляците не спечелили нищо повече от малко време за отдих: съветското настъпление в Европа било отблъснато, но не и изоставено. (Виж Приложение III, стр. 1322.)
Окончателното сгромолясване на Отоманската империя едва ли е изненадало някого. Но западните сили нямали планове за случая. Някога те мислели да настанят своите руски съюзници на Проливите; но не искали да направят подобна услуга на болшевиките. Така че Гърция, с одобрението на съюзниците, запълнила вакуума.
През август 1920 г. договорът от Севър бил подписан от остатъчното отоманско правителство, което почти нямало власт. Съюзническият флот контролирал Истанбул. Италианците окупирали южното крайбрежие; французите - Киликия; сепаратистки настроените кюрди и арменци контролирали големи региони на изток. Гърците държали Тракия и Смирна (Измир). Те имали стари спомени за Константинопол, откъснат от християнския свят през 1453 г.; имали и искрени страхове за голямото гръцко население в Мала Азия. И така, когато последният отомански парламент не успял да ратифицира договора, Върховният съюзнически съвет в Париж поканил гърците да “възстановят реда в Анадола”. Те не разчитали на Кемап паша.
В предишните две години Кемал се появил начело на турско национално движение, посветило се на създаването на национална република, базирана върху модерно, светско общество. Неговият щаб бил в Анкара, в говорещата турски сърцевина. Герой от Галиполи, той бил заклет враг на султана, на джамията и на фереджето. Една война срещу чуждите завоеватели била точно това, от което се нуждаел. В тази светлина изходът от гръцко-турските кампании от 1920-2 г. бил доста предвидим. Самотните гръцки сили преминали по Анадолското плато, докато били спрени на река Сакария. Кемал вдигнал турците да защитават родната си земя. През 1922 г. гръцкото отстъпление се превърнало в паническо бягство: Смирна паднала; гръцките сили били изтикани в морето. Голямото мнозинство от гърците от Мала Азия, където техните прадеди живели в продължение на три хилядолетия, заедно с понтийските гърци от крайбрежието на Черно море, били прогонени. За тях това била “Голямата катастрофа”. Повечето от тях щели да бъдат заменени за турското население от Северна Гър-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
941
ция, което било прогонено по същото време. В този процес Кемал се утвърдил като Ghazi Pasha, или “Военен господар”, а по-късно и като Atatiirk,“Бащата на турците”; и султанът бил свален.
Съюзническата интервенция в Турция представлявала по-досаден случай на чуждестранна намеса, отколкото в Русия. Но ефектът бил същият. Тя стимулирала онова, което трябвало да възпре. Република Турция установила изключителен контрол върху своята национална територия. Наложеният договор от Севър трябвало да бъде заменен с постигнатия чрез преговори договор от Лозана (1923). Гърция и Турция се се задължили да организират широка размяна на население; а демилитаризираните Проливи били предадени на друга Международна комисия14. В този момент веригата от конфликти, генерирани от Голямата война, най-накрая били закрепени във временен ЗаСТОЙ. [SOCIALIS]