Възходът на социалдемократите във властта и увеличаването на тяхното влияние минали през няколко фази. През 20-те години на XX век Брантинг оглавявал три коалиции — през 1920,1921—3 и 1924—5 (6). Веднъж той изгубил заради законопроекта за безработицата и веднъж — заради желанието си за орязване на разходите за отбраната. Никога не образувал правителство на мнозинството.
От 1932 г. наследникът на Брантинг, Пер Албин Хансон, започнал да придава на партията вид на постоянно управляваща. С един кратък интервал той щял да контролира шведското правителство в продължение на четиринадесет години. Кабинетът от 1936-9 г. бил “червено-зелена коалиция” със селското движение, а онзи от 1939-45 г. — мултипартийна военновременна коалиция на националното единство.
След войната социалдемократите спечелили такова влияние, че можели да трансформират Швеция по свой образ и подобие. Таге Ерландер държал кабинета в продължение на двадесет и три години от 1946 г. нататък. Шведският просперитет бил толкова висок, колкото шведското данъчно облагане и стандартите на спонсорираните от държавата Здравеопазване, образование и социално осигуряване1. Кратък период на консервативно уп-
944
TENEBRAE
равление разделил двата кабинета на Олаф Палме (1969—76, 1982—6). Крепостта на социалдемократите не започнала да се руши до 1988 г. — след несравним възход в продължение на половин век. И въпреки страховете на краля през 1920 г., шведската монархия надживяла социалистите.
Колкото до социализма, настанил се неудобно в една от най-богатите европейски страни, парадоксът бил повече външен, отколкото реален. Социалистическите идеи могат да бъдат прилагани ефективно само там, където е налице значителен производствен излишък, който да бъде разпределян, и демократично правителство, което да осигурява безпристрастно разпределение. Действително те действали много по-неефективно в Швеция, когато разликата между наличните ресурси и народните амбиции се стеснила. Но в страните, където излишъкът е оскъден или правителството е диктаторско, или и двете, работниците в колективната икономика са уязвими и подложени на експлоатация, а управляващият елит трупа всички облаги. Такъв бил случаят със Съветския съюз, “първата в света социалистическа държава”, която не беше истински социалистическа нито по своя дух, нито по делата си.
били уредени на Вашингтонската конференция от 1921-2 г., а не на Мирната конференция в Париж. Вашингтонското морско споразумение (1921) поставило ограничения на флотския тонаж в съотношения САЩ 5 : Британия 5 : Япония 3 : франция 1,5: Италия 1,5. Според договора от Гондра през 1923 г. САЩ разположили своите сили в Латинска Америка, без да включват бившите си европейски партньори. Гравитационният център на световната сила се премествал. Европа вече не била единствен господар на своята съдба.
Наследството на Мирната конференция не било такова, каквото искали нейните организатори. Германия била сериозно наранена, но не и примирена. Невръстната Германска република била изключително крехка. Нейното Национално събрание, което се събирало на постоянна сесия във Ваймар през цялата 1919 г., било управлявано от коалиция, доминирана от социалдемократи. Неговите депутати подписали Версайския договор само след изразената заплаха от принуда. Били организирани емоционални церемонии за вземане на сбогом с германците, останали извън пределите на Райха. Берлин, който вече изживял левичарското въстание от януари 1919 г., когато Роза Люксембург била убита, сега станал свидетел на десния Putsch на Кап от март 1920 r., а през август - на приближаването на Червената армия. Не може да се каже какво е щяло да стане, ако Тухачевски бе стигнал до целта си. Но прогонвайки поляците от оспорваните градове и предавайки тези градове на местните германци, той издал своите намерения да изиграе германската карта и да отхвърли Версайското споразумение. Триста хиляди въоръжени членове на Freikorps все още били на свобода. “Червена Саксония” била контролирана от комунистите, Бавария - от ултракон-серватори, които говорели за отделяне. Германия била на крачка от хаоса.
Призракът на социалния катаклизъм дебнел отвсякъде. Жестоката враждебност между германските леви и германските десни нараствала. През 1922 г. еврейският министър на реконструкцията Валтер Ратенау бил убит. Радикалните социалисти се подхранвали от масовата безработица и от ужасния ефект от хиперинфлацията. Радикал-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
945
ните националисти се подхранвали от унижението в клаузите за вината за войната, от съпротивата срещу репарациите и от съюзническата окупация на Рейнланд. Нова разновидност на отчаяни главорези, които се опитвали да привлекат болките както на левите, така и на десните, се появила през 1920 г. в лицето на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). Техният лидер Адолф Хитлер стигнал до вестникарските заглавия на 8-9 ноември 1923 г. след несполучливото фиаско на “Бирения пуч” в Мюнхен.