ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
105
2 пинти, или 1 литър вода, за да придадете хомогенност на крема. Прецедете през тензух над цедилка. Течността… ще съдържа всички хранителни качества на овесеното брашно… Разтрийте внимателно с дървена лъжица и изцедете за последен път през тензуха… това ще ускори процеса3.
Реконструирането на миналото е нещо като превода на поезия. Когато човек се занимава с предисторически рецепти, колониални селища или средновековна музика, той се нуждае от огромно въображение и сдържаност, ако иска да избегне двете опасности - на простодушната автентичност и на неилюстриращата нищо убедителност. Дали готвачите от времето на неолита наистина са сервирали костите с костен мозък в хартиени салфетки, или са прецеждали кашата си през тензух? Имало ли е такива предисторически месеци август, през които древните са можели да берат своя блатен копър?
THRONOS
ТРОНЪТ в двореца Кносос на Крит е описан като “най-стария стол в Европа”. Малко вероятно е това твърдение да е правилно. Но е сигурно, че столовете с високи облегалки и поставки за ръцете били пазени в древността за церемониални цели. Те позволявали на владетелите и висшите жреци да приемат отпуснато, достолепно и издигнато положение, докато всички останали са стояли в краката им. От царския трон концепцията за стола като символ на авторитет е преминала към cathedra, тоест към амвона на свещениците и към катедрата на професорите.
Мебелите за ежедневно сядане са сравнително съвременно европейско изобретение. Когато не стояли прави, първобитните хора седяли, клякали или лягали на пода. Много азиатски нации, включително и японците, все още предпочитат да правят така. Древните гърци и римляни си почивали на дивани. Хората от Средновековието използвали грубо изсечени пейки. Индивидуалните столове най-напред били въведени в монашеските килии, може би за да улеснят четенето. Те не влезли в стандартния домакински инвентар чак до XVI век, а в репертоара на финия дизайн те се появили чак през XVIII век. Те не били широко използвани в училищата, канцелариите и работните места до края на XIX век.
За жалост столовете с плоски седалки не отговарят на изискванията на човешката анатомия. За разлика от конското седло, което прехвърля голяма част от теглото на ездача върху стремето, оставяйки естествената извивка на гръбначния стълб непокътната, столовете издигат крайниците под прав ъгъл към тялото и нарушават равновесието на скелета. По този начин те налагат огромно напрежение върху обездвижения таз, бедрените стави и лумбалните области*. Хроничните болки в гърба са един от многото белези на съвременния прогрес, които сме си причинили сами.
* Около слабините - Б. пр
106
PENINSULA
Повечето специалисти по предистория наистина приемат, че онези железари от периода Ла Тен са били келти, че те са произлезли от формирането или от наплива на келтските племена през първото хилядолетие пр. Хр. и че те са от същата група, която в гръцките и римските литературни документи се нарича КеПо/ или СеНае. Но най-последното изследване по темата поддържа твърдението, че произходът на келтските езици може да се търси много по-далеч назад, още в епохата на неолита17. Едно е сигурно: съвременните лингвистични изследвания не са доказали без съмнение, че езиците на келтите са сродни с латинския, гръцкия и с повечето езици в съвременна Европа. Келтите са авангардът на една лингвистична общност, която може да бъде определена по-ясно, отколкото археологичните общности от предисторията. Келтите стоят в центъра на индоевропейския феномен.
Още през 1786 г. сър Уйлям Джоунс, британски съдия на служба в Калкута, прави епохалното откритие, че основните езици в Европа са близко свързани с главните езици в Индия. Джоунс вижда връзката между античните латински и гръцки и древния санскрит. По-късно става ясно, че много съвременни индийски езици образуват част от същото семейство, както и техните съответствия в Европа, а именно романска, келтска, германска, балтийска и славянска групи. (Виж Приложение III, стр. 1238.)
По онова време никой нямал представа как това семейство от “индоевропейски” езици е могло да се придвижи през Евразия, макар и тогава да се е предполагало, че езиците са били занесени на Запад от мигриращите народи. През 1902 г. обаче немският археолог Гюстав Косина свързва индоевропейците с един специфичен тип грънчарски изделия, които били широко разпространени по някои места в Северна Германия. Заключенията на Косина показват, че “индоевропейската родина” може да е съществувала през северноевропейската желязна епоха. Идеята е развита от видния австралийски археолог Виър Гордън Чайлд (1892-1957), чийто синтез “Зората на Европейската цивилизация” (1925) е една от най-влиятелните книги за своето време. По-късно литовско-американската археоложка Мария Гимбутас потвърди неговата теза за местоположението на индоевропейската родина в украинските степи, като я идентифицира с широко разпространената курганска култура на погребалните могили в този район: