Гангстеризъм. Много наблюдатели са отбелязали силното подобие между поведението на тоталитарните елити и поведението на професионалните престъпни братства. Гангстерите печелят паразитен контрол върху една общност, като я “защитават” от насилието, което самите те генерират. Те обикновено тероризират и своите членове, и своите жертви и елиминират своите съперници. Манипулират закона и докато поддържат важна фасада на почтеност, прибягват до изнудване и рекет, за да поемат контрола върху всички организации в района.
Бюрокрация. Всички тоталитарни режими изисквали огромна армия от бюрократи, за да попълнят надутите и дублирани органи на партията-държава. Тази нова бюрокрация предлагала бързо издигане на стадо от опортюнистични индивиди от всякакъв социален произход. Изцяло зависима от Партията, тя понякога формирала единствената социална маса, с чиито интереси режимът трябвало да се съобразява. В същото време тя включвала множество конкуриращи се “силови центрове”, чиито скрити съперничества пораждали единствената форма на истински политически живот, която можела да съществува.
Пропаганда. Тоталитарната пропаганда дължала много на подсъзнателните техники на модерната масова реклама. Тя използвала емоционални символи, son et lumière, политическото изкуство, внушителната архитектура и принципа на “Голямата лъжа”. Нейната безсрамна демагогия била насочена към уязвимите и отмъстителни елементи от обществото, изкоренени от родната си почва от вълните на войната и модернизацията. [PROPAGANDA]
Естетиката на силата. Тоталитарните режими налагали фактически монопол върху изкуствата, създавайки естетическа среда, която прославяла управляващата Партия, разкрасявала връзката между Партията и народа, опивала се от героичните образи на националните митове и се отдавала на мегаломански фантазии. Италианските фашисти, германските нацисти и съветските комунисти споделяли общия вкус към тържествените портрети на Лидера, към огромните скулптури на мускулести работници и към демонстративните обществени сгради с ултраграндиозни мащаби.
Диалектическият враг. Никой тоталитарен режим не можел да се надява, че ще V легитимира собствените си зли планове без противоположно зло, с което да се съ-
950
ТВГЕИМЕ
ревновава. Възходът на фашизма в Европа бил дар Божи за комунистите, които иначе можеха да се оправдават, обръщайки се към по-далечните злини на либерализма, империализма и колониализма. фашистите никога не престанали да се оправдават от гледна точка на своя кръстоносен поход срещу болшевизма, а комунистите - чрез “борбата срещу фашизма”. Противоречията в тоталитаризма осигурили двигателя за омразите и конфликтите, които той насърчавал.
Психологията на омразата. Тоталитарните режими вдигат емоционалната температура, като бият барабана на омразата срещу “враговете” вътре и вън. Честни противници или достойни опоненти не съществуват. Във фашисткия репертоар евреите и комунистите били начело на афиша; в комунистическия репертоар фашистите, капиталистическите експлоататорски кучета, “кулаците” и набедените саботьори безмилостно били поставяни на позорния стълб.
Предварителната цензура. Тоталитарната идеология не можела да оперира без херметически затворена цензура, контролираща всички източници за информация. Не било достатъчно тя да потиска нежеланите мнения или факти; било нужно да преработва цялата информация, която се допускала в обращение.
Геноцид и насилие. Тоталитарните режими мобилизирали политическото насилие отвъд всички предишни ограничения. Сложната мрежа на политическа полиция и агенциите по сигурността били постоянно заети първо с унищожаването на всички опоненти и нежелани елементи, а по-късно с измисляне на опоненти, за да може машината да функционира. Кампаниите на геноцид срещу (невинни) социални или расови “врагове” придавали достоверност на идеологическите твърдения и държали населението в състояние на постоянен страх. Масовите арести и разстрели, концентрационните лагери и безразборните убийства били ругинна практика.
Колективизъм. Тоталитарните режими наблягали върху всякакви дейности, които засилвали колективните връзки и отслабвали семейната и индивидуалната идентичност. Управляваните от държавата детски домове, “социапното изкуство”, младежките движения, партийните ритуали, военните паради и груповите униформи служели да ци-ментират високи нива на социална дисциплина и конформистко поведение. Във фашистка Италия била създадена система на управлявани от Партията корпорации, които заменили всички бивши профсъюзи и работодателски организации, а през 1939 г. превзела долната камара на националното събрание.