Същото може да се каже за необичайното и изключително успешно поведение на Мусолини през октомври 1922 г. След като първо допринесъл за хаоса, който предизвикал общата стачка, той телеграфирал на краля с ултиматум да го назначи за министър-председател. Кралят не би трябвало да обръща внимание на телеграмата; но го направил. Мусолини не завзел властта; той просто заплашил, че ще го направи и италианските демократи се предали под заплахата от по-нататъшен хаос. “Маршът към Рим, пише водещият италиански историк, беше удобно пътуване с влак, последвано от незначителна демонстрация и всичко това в отговор на изричната покана от страна на монарха’’20. Години по-късно, когато режимът на Мусолини бил в ужасна беда, Адолф Хитлер настоял за спасяването му. “В крайна сметка, документирано е, че е казал фюрерът, именно Дуче ни показа, че всичко е възможно”2’. Онова, което Мусолини показал, че е възможно, било събарянето на либералната демокрация и втори ужасен рунд от европейската “тотална война”.
Тонът в международните отношения бил даван от почти всемирното отвращение от войната. Поне на повърхността “неагресията” била задължителна. За двадесет години били подписани огромен брой пактове за ненападение. (Виж Приложение III, стр. 1328.) За онези държави, които нямали намерение да действат агресивно, подобни пактове били неуместни. За онези, които крояли агресии, те се оказали отлично прикритие: и Хитлер, и Сталин ги обичали много.
Създаването на Обществото на народите трябва да се отчете като едно от достиженията на Мирната конференция. Договорът на Обществото на народите влязъл в сила на 10 януари 1920 г., в един и същ ден с Версайския договор, в който бил включен неуместно. Той се опитвал да обезпечи разрешаването на споровете чрез арбит-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
953
раж и съгласие и чрез използване на колективни сили срещу агресорите. Той предвиждал Генерална асамблея, където всяка държава членка да има равен вот, Изпълнителен съвет и постоянен Секретариат, всички те базирани в Женева. Обществото на народите поело също и Международния съд в Хага и Международната камара на труда. Генералната асамблея била свикана за пръв път през ноември 1920 г. и се събирала всяка година след това до 1941 г. Тя се разпуснала през април 1946 г., когато останалите операции били прехвърлени на Организацията на Обединените нации в Ню Йорк.
Работата на Обществото на народите започнала прекалено късно, за да повлияе върху непосредственото уреждане на Голямата война, и била възпрепятствана от отказа за участие на силите, които не я смятали за ефективна. По никое време през 21-годишното й функциониране всичките три европейски силови центрове не били представени подходящо. От западните сили само франция играела пълноценна роля. САЩ, първоначалният спонсор на Обществото на народите, останал настрани; а Великобритания не подписала фундаменталния Женевски протокол (1924) за мирното уреждане на споровете. Германия участвала само от 1926 до 1933 г., Италия - от 1920 до 1937. Съветският съюз бил приет през 1934 г. и изключен през 1940 г. Важна инициатива била подета от франция и САЩ през 1928 г. Тя се опитвала да запуши някой от очевидните пробойни в корпуса на Обществото на народите. Пактът Бриан-Келог за отказ от война по-кьсно бил подписан от 64 държави, включително от СССР. Но той никога не бил включен в правилата на самото Общество на народите. Следователно, докато Обществото на народите защитавало военните или икономическите санкции срещу държавите агресори, то не притежавало средства да наложи собствените си санкции. В резултат от това то играело важна роля в управлението на дребните проблеми и нищожна роля в управлението на важните.
Благодарение на двойственото отношение на западните сили Обществото на ‘ народите не било овластено да предизвика общото Европейско споразумение, което силите въвели през 1919-20 г. Едно фатално решение определило, че исканията за ревизия на договора не могат да се приемат като “спор” по смисъла на Женевския протокол. Принципът за единодушие, който управлявал гласуването в Асамблеята и в Съвета, давал гаранции, че не може да се вземе никакво решение, противно на желанието на Силите. Критичната Конференция за разоръжаването не била свикана до 1932 г., а до това време превъоръжаването в СССР било напреднало доста, а скоро щяло да започне с ускорени темпове и в Германия.