Поради това в крайна сметка спонсорите на Обществото на народите го лишили от средства да съблюдава своите високи идеали. То управлявало колониалната Мандатна комисия за Палестина и Сирия. Посредничило между Турция и Ирак за Мо-сул, между Гърция и България за Македония (1925) и неуспешно между Полша и Литва за Вилно (1925-7). Не успяло да се справи с японската инвазия в Манджурия (1931) или с италианската инвазия в Абисиния (1936). Макар че нямало никаква вина, то загубило напълно почва под краката си, когато главните сили в Европа започнали да оголват нокти в края на 30-те години на XX век.
Най-активният държавник в сферата на европейския мир и сътрудничество несъмнено бил Аристид Бриан (1862-1932). Социалист реформатор, роден в Нант, Бри-ан бил десет пъти премиер на Франция; но най-универсалната фаза от кариерата си
954
таМЕВЯАЕ
достигнал в периода 1925-32 г., когато бил външен министър. Той бил особено енергичен в опитите си да постигне френско-германско примирение. Той бил главният архитект на пакта от Локарно; изковал пакта Келог-Бриан за отказ от война; и направил предложения за Европейски съюз. Неговите благородни идеи и невъзможността те да успеят били нещо типично за времето.
Предложенията на Бриан за Европейски съюз почти нямали непосредствени последствия. Но те са важни за всички, които се опитват да потърсят семената на политиката, дали плодове двадесет години по-късно. За пръв път те били повдигнати в реч пред Асамблеята на Обществото на народите на 5 септември 1929 г.:
“Мисля, че сред народите, съставляващи географски групи, като народите на Европа, трябва да съществува някакъв вид федерална връзка… Очевидно тази асоциация ще бъде предимно икономическа, защото това е най-неотложният аспект на въпроса… Все пак аз съм убеден, че тази федерална връзка може да свърши полезна политическа и социална работа и без да засяга суверенитета на никоя от нациите, принадлежащи към асоциацията…”22
Ключовите фрази били “географски групи”, “предимно икономическа” и “суверенитет”.
Един по-подробен Меморандум бил представен през май 1930 г. Този документ говорел за “морално единение на Европа” и очертавал принципите и механизмите, чрез които то можело да бъде постигнато. Той настоявал за “географска субординация на икономическия проблем на политическия”. Той предвиждал Парламентарен политически комитет за изпълнителни решения и представителен орган - Европейската конференция - за дебати. Непосредствено след това той поканил 27-те европейски членове на Обществото на народите да се съберат на серия от срещи, за да проучат широкия обхват от свързани помежду си проблеми, включително финансите, трудовата сила и интерпарламентарните взаимоотношения. От януари 1931 г. Бриан председателствал подкомисия в Обществото на народите, която проучвала отговорите на членовете на Меморандума. От всички тях само холандският отговор бил подготвен така, че да приеме Европейския съюз, което включвало и неизбежно редуциране на суверенитета.
Както се оказало, 1931 г. била крайната година както за Бриан, така и за идеите му. Неговата първоначална реч за Европейския съюз скоро била последвана от катастрофата на Уолстрийт. Дискусиите по неговия Меморандум съвпаднали с първия изборен успех на германските нацисти. Европейските планове на Бриан били отложени заради председателството на Манджурската комисия, която след много разисквания отправила устно порицание към Япония заради инвазията в Китай. В Азия Япония се надсмяла над Обществото на народите и пожънала наградите от агресията. В Европа “духът на Локарно” бил болен. Щреземан бил мъртъв; самият Бриан бил болен и подал оставка. Смъртта му предизвикала страстна възхвала от страна на британския външен министър Остин Чембърлейн. Бриан “беше горд със своята страна и ревнив към нейните прерогативи, казал той. Но неговата гордост беше задоволявана само тогава, когато Франция пристъпваше като богиня, водеща другите нации по пътищата на мира и цивилизацията. Вече не остана никой с неговия ръст”23. Това било рядка демонстрация на англо-френска солидарност.
В тази атмосфера един алтернативен план за европейската сигурност бил предложен от фашистка Италия. Мусолини предложил четиристранен пакт между Брита-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
955
ния, франция, Германия и Италия. Той представлявал цинично връщане към лошите навици от Европейския концерт и щял да изостави всички преструвки за равнопоставеност между държавите. Пактът се опитал безсрамно да мобилизира “Запада” срещу опасностите от “Изтока” - тоест срещу разправиите на държавите наследници и срещу потенциалната експанзия на комунизма. Той спечелил известна благосклонност от страна на британския форин офис; но не се харесал на Ке д’Орсе, който предпочел да остане верен на съществуващите споразумения. Освен Мюнхенската конференция неговите условия останали само на хартия.