В обществените науки тъй наречената “франкфуртска школа” упражнила огромно влияние за много кратко време. Открит през 1923 г. и закрит от нацистите през 1934 r., Institut für Sozialforschung във Франкфурт подслонил кръг от интелектуалци, работещи в области, където се намирали пресечните точки на философията, психологията и социологията, фигури като Макс Хоркенхаймер (1895-1973) усещали, че модерната наука все още не е открила ефикасни методи за анализиране на човешките дела, и подпомагали тяхното развитие. Радикали и левичари, но противници на всички идеологии, включително на марксизма, те отхвърлили конвенционалната логика и епистемология, докато се страхували от злините на технологиите, индустриалното общество и безсистемните реформи. Тяхното търсене на свободно носеща се “критична теория”, обусловена, но не определена от времето, щяло да впечатли цяло поколение учени в САЩ и в Европа след 1945 г. Най-известният плод на тяхното общо изследва-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
957
WASTE LAND
ПУСТАТА ЗЕМЯ” на T. С. Елиът се появила през 1922 г., творба на един американец, който се установил в Европа. Оригиналният план започвал така: “Първо I имахме две пипала долу при Том”. Публикуваната версия започвала така:
Април е най-жестокият месец, измътващ Люляците от мъртвата земя, смесващ Спомена и желанието, разбъркващ Безчувствените корени с пролетен дъжд.
Поемата от 433 стиха на Елиът, написана предимно в Швейцария, била вдъхновена от легендата за Светия Граал и била съставена от редица загадъчни литературни алюзии и фрагменти. Цялостният ефект напомня за лутане през останките на разбитата цивилизация.
Финалната част се занимава, освен с всичко останало, с разложението на Западна Европа:
Кои са онези качулати орди, пъплещи I По безкрайните поля, препъващи се в напуканата земя, Обкръжени от плоския хоризонт…
Една бележка ни насочва към цитат от швейцарския романист Херман Хесе: “Поне е красива онази източна половина от Европа, която пътува пияна след Светия Граал по пътя към Хаоса, пееща като Дмитрий Карамазов”.
Поемата завършва:
Лондонският мост пада, пада, пада.
Poi s’ascose nel foco che gli affina
Quando fiant ceu chelidon. — 0, лястовичке, лястовичке,
Le Prince d’Aquitaine à la tour abolie.
Тези фрагменти подпрях o моите руини,
Защо тогава те ти пасват. Йеронимо пак е луд.
Дата. Дейдхвам. Дамиата.
Шантих шантих шантих
, “Различни критици, обяснил Елиът по-късно в една своя лекция в Харвард, ми направиха честта да интерпретират поемата от гледна точка на критиката на съвременния свят… За мен… това беше просто едно ритмично мърморене”1.
не била общата работа на Хоркенхаймер и Адорно, Die Dialektik der Aufklärung (“Диалектиката на Просвещението”, 1947)2®. [annales]
В изкуството традиционните стилове продължавали да се разпадат. След символизма, кубизма и експресионизма се появили примитивизмът, дадаизмът, суперма-
958
TENEBRAE
тизмът, абстракционизмът, сюрреализмът и конструктивизмът. Сред вадещите експериментатори били руският изгнаник Василий Кандински (1866-1944), еврейският изгнаник Марк Шагал (1889-1985), левичарският каталунски изгнаник Пабло Пикасо (1881-1973), италианският изгнаник Амедео Модиляни (1884-1920), швейцарецът Пол Клее (1879-1940), австриецът Оскар Кокошка (1886-1980), французинът Жан Арп (1887-1966) и испанецът Салвадор Дали (1904-89). Франция била тяхната Мека. Тяхната еклектична изобретателност подхождала на тяхното дълголетие. Клее рисувал абстракции в чист цвят; Дали рисувал смущаващи фройдистки сънища; Арп пускал парчета хартия на пода.