В музиката неоромантическият и модернистичният стил, създадени преди войната, намерили своите защитници в лицето на руснаците Стравински, Прокофиев, Шостакович и Рахманинов, на поляка Карол Шимановски (1882-1937) и на унгареца Бела Барток (1881-1945). Известността на източноевропейците както като композитори, така и като инструменталисти, наблягала върху културните връзки, които прескачали нарастващото политическо разделение. [STRAD] Германецът Карл Орф (1895-1982) се отличил както в композирането, така и в сферата на музикалното образование. Неговата популярна светска оратория Carmina Вигапа (1937) свързала средновековните поеми СЪС СИЛНИ, уМИШЛеНО ПРИМИТИВНИ РИТМИ. [TONE]
В сферата на архитектурата и дизайна във Ваймар бил основан германският Баухауз от Валтер Гропиус (1883-1969), закрит от нацистите. Той извличал своето вдъхновение от експресионизма и конструктивизма и бил пионер във функционалните методи. Сред неговите звезди били Итен, Мохоли-Наги, Кандински и Клее.
Освен в музиката, където международните бариери били най-проходими, източноевропейският принос към културния авангард за дълго останал непризнат. Много групи или отделни индивиди си спечелили слава или като емигрирали на Запад, като румънския скулптор Константин Бранкузи (1876-1957), или чрез спонсорираните от държавата съветски изложби през 20-те години на XX век, които привлекли вниманието към фигури като Кажимеж Малевич (1878-1935), Павел филонов (1882-1946), Владимир Татлин (1885-1953) или Александър Родченко (1891-1956). Естествено пълното приемане на авангарда навсякъде напредвало бавно. Но в Източна Европа появата на фашизма и още по-продължителното царуване на комунизма изтикали неконвенци-оналната култура в сянка за половин век. “Осма група” на ранните чешки кубисти например, съсредоточена около художници като Антонин Прохаска (1882-1945) или Боху-мил Кубиста (1884-1918), била известна само на най-специализираните експерти. Значението на първия литовски символист Микапойюш Киурлионис (1875-1911) или на Владислав Стржемински (1893-1952), теоретик и практик на конструктивизма, или силното еврейско присъствие не било разкрито до планираните изложби през 90-те години на XX век27. Културното единство на политически разделената Европа било много по-дълбоко, отколкото можело да се осъзнае по онова време.
Въпреки това нарастващата известност на модернизма не трябва да прикрива факта, че най-силните влияния върху междувоенната европейска култура идвали от две други посоки - от технологичната промяна и от Америка. Огромно влияние върху народното съзнание оказали радиото, фотоапаратът “Кодак”, достъпните грамофони и преди всичко киното. Благодарение на Холивуд Чарлз Чаплин (1889-1977), осиротял артист от лондонския Ийст Енд, станал вероятно най-известният човек на света. Много
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
959
ANNALES
КНИГА 1, брой 1 от списание Annales d’histoire économique et sociale била датирана: Париж, 15 януари 1929 г.1 Краткият предговор “Към нашите читатели” бил подписан от двамата директори Люсиен Фебре (1878-1956) и Марк Блох (1896-1944). Той изразявал убеждението, че новото списание ще “остави своя белег под слънцето”. Били публикувани четири основни статии: Гюстав Гроц написал за цената на папируса в гръцката античност; Анри Пирен — за образованието на средновековните търговци; М. Бомон — за германската индустриална дейност след последната война; Г Мекуе (Женева) - за проблема с населението в СССР Втората част “Научен живот” съдържала различни новини заедно с техническо описание на plans parcelaires, или “Скицирани планове за поземлената собственост”, от Блох и очертание на кариерата на Макс Вебер от Морис Халбвах. Секцията с прегледа покривала теми, вариращи от сицилианското робство до уелската икономическа история. Върху задната корица били отпечатани реклами за “Колекцията на Арман Колин”, главния спонсор на списанието, и за 22-томната Géographie universelle от Пол Видал де ла Блаш и Л. Галоа.
Annales щяло да положи началото не само на едно списание, а и на историческа школа с несравним авторитет. Неговите цели били да разчупи господството на утвърдените науки и да разшири историческите изследвания чрез техники, извлечени от обществените науки. Не само икономиксът и социологията, но и психологията, демографията, статистиката, географията, климатологията, антропологията, лингвистиката и медицинската наука щели да намерят своето място. Специално ударение щяло да бъде поставено върху интердисциплинарния подход2.
Интелектуалното родословие на Annales е показателно. Фебре срещнал Блох в университета в Страсбург. Той станал известен чрез едно регионално изследване на Франш-Комте. Блох работел върху френската селска история. Никой от двамата не бил привлечен от историческите звезди на времето като Ренувин, историка на дипломацията, или Фустел де Куланже, апостола на документалните изследвания. Двамата попаднали под влиянието на много различни учители. Единият бил Емил Дуркхайм (поч. 1917), пионер на социологията. Вторият бил белгиецът Анри Пирен (1862-1935), автор на проблемните изследвания за средновековната демокрация и “социалната история на капитализма”. Третият бил Пол Видал де ла Блаш (1845-1918), професор в Екол Нормал Сюпериор и основател на хуманитарната география. Именно Видал вдъхновил Фебре и Блох да отидат в провинцията в търсене на нови източници и хоризонти, водещи към миналото3.