ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
961
В социално-икономическата сфера модернизацията на европейското общество се втурнала напред, но в крайно неравномерни модели. Изискванията на войната дали силен стимул на тежката индустрия и на широк кръг технически нововъведения. Но мирът започнал сред широко разпространен разрив на пазарите, търговията и кредитното дело. Въпреки големия потенциал за развитие, особено в новите сектори като производството на петрол и автомобилизацията, индустриализираните страни се изправили срещу заплахата от следвоенна рецесия и масова безработица и от свързания с тези явления социален протест.
Борбата за правата на жените едва била започнала, да не говорим за спечелване. Във Великобритания например Констанс Гор-Бууг (графиня Маркевич, 1868-1927), която някога била осъдена на смърт заради участието й във Великденското въстание, се отличавала с това, че била първата избрана депутатка в британския парламент и първата жена министър в ирландското правителство“. Но движението за избирателно право на жените, което било основано през детството на неговата най-предана активистка Емелин Пенкхърст (1858-1928), не постигнало успех в Британия до годината на нейната смърт. Пионерката в контрола върху раждаемостта Мери Стоупс (1880-1958), която открила първата британска клиника за контрол на раждаемостта през 1921 г., била също така и професионален палеонтолог на работа в Манчестърския университет. [CONDOM]
Селските общества в Източна Европа се изправили срещу проблемите на селската свръхнаселеност, на намалелите възможности за миграция, на драстичния спад на земеделските цени и на липсата на капитални инвестиции, както местни, така и чуждестранни. Във всички тези отношения икономическата парализа на Германия и неестествената изолация на Съветския съюз причинили неописуем разрив извън техните граници. Скоро след възстановяването на известна стабилност Европа била поразена от Голямата депресия.
Страните от Източна Централна Европа, хванати в капана между Германия и СССР, се изправили срещу особени затруднения. Докато се борели да установят стабилни политически режими, Полша, Чехословакия, Унгария и Балтийските държави били принудени да понесат икономическите последствия от сгромолясването на империите. Полуиндустриализирани, но все още предимно аграрни по своя характер, техните невръстни икономики започнали своя живот под непоносимото бреме, наложено от множество фактори - хиперинфлацията, следвоенната индустриална рецесия и агонията на селата. Лодз например, най-големият текстилен град в региона, претърпял 75-процентов спад в продукцията между 1918 и 1939 г., когато традиционният му руски пазар бил затворен. Селските общества все повече се поляризирали от конфликтите между консервативните интереси на земевладелците и радикалните селски партии, от налагането на нови правителствени бюрокрации и базирани в чужбина предприятия и от класовите и етнически протести. В тази светлина големият напредък в образованието и премахването на неграмотността, в разпределянето на големите имения и в развитието на градовете предизвиква голямо уважение - и то защото следващите режими щели да отрекат напълно наличието на подобен прогрес.
Най-големият експеримент в планираната модернизация бил проведен в Съветския съюз от 1929 г. нататък. Той бил толкова радикален и толкова безмилостен, че много
61. Европа
962
ТШЕВЯАЕ
анализатори твърдят, че това, а не събитията от 1917 г., представлява истинската Руска революция29. Той станал възможен заради възхода до върховната власт на Йосиф Сталин, генерален секретар на КПСС след 1922 г.
Йосиф Висарионович Джугашвили (1879-1953), псевдоними Коба, Сталин, е най-ясният пример в историята за патологичен престъпник, който се издигнал до върховната власт чрез упражняване на своите престъпни таланти. В “Книгата на Гинес за рекордите”той стои на първо място в категорията “масови убийства”. Той бил роден в планинското селце Диди-лило, край Гори в Грузия, син на баща пияница и на набожна, изоставена майка. Грузинците казват, че бил осетинец. Във всеки случай не бил руснак, макар че бил изпратен да получи образованието си в руска православна семинария. Той бил изключен от там, но не и преди да погълне параноичния национализъм на Руската църква, която в Грузия се възприемала като чужда вяра. Той се впуснал в революционната политика в един западнал регион, където политическият и престъпният подземен свят се застъпвали. Станал известен в Болшевишката партия през 1908 г., когато провел най-грандиозния въоръжен грабеж в царската история, правейки засада на пощенския вагон за Тифлис и напускайки сцената с огромно количество злато. Многократно бил арестуван и изпращан на заточение в Сибир, откъдето многократно бягал. Това обстоятелство създало подозрението, огласено първо от Троцки, че е бил агент на тайната царска полиция “Охранка”. Пристигнал в Петроград в началото на 1917 г. след последното от своите бягства и без никаква квалификация в журналистиката или в марксизма станал редактор на “Правда”. В революционните години бил избран от Ленин за комисар по националностите и изградил кръг от верни съучастници, особено в Царицин (по-късно преименуван на Сталинград), които след това го следвали неотлъчно. Най-опасният момент за него дошъл в Полша през август 1920 г., когато като политически командир на Югозападния фронт пренебрегнал заповедите да се свърже с Тухачевски и бил изправен пред партиен трибунал заради последвалото бедствие. Както обикновено, не бил осъден; но никога не забравил за това. (Седемнадесет години по-късно смъртната присъда на Тухачевски и на четирима от неговите колеги от 1920 г. била подписана от трима генерали, които служили на Стапиновия Югозападен фронт.)