Сталин станал генерален секретар на партията по време на първото заболяване на Ленин и оцелял след закъснелия му съвет да бъде свален. Според Троцки той отровил Ленин, за да предотврати по-нататъшните разследвания. След това с ЧК и партийните конгреси в опитните му ръце нямало какво да го спре. Процедирал с майсторски прояви на лукавство и цинизъм. Изиграл всичките си главни съперници, предизвиквайки ги по спорни политически въпроси, които невъзмутимо си присвоявал или използвал, за да ги дискредитира. Трябвали му пет години, за да съсипе Каменев, Зиновиев и Бухарин, и седем, за да съсипе Троцки. После започнал да ги избива. Той нямал семеен живот. Докарал втората си съпруга до самоубийство. Живеел като отшелник в една стая в Кремъл, придружаван от дъщеря си Светлана Алилуева, чиито мемоари са главен източник на информация за живота му тогава. Спял по цял ден и работел по цяла нощ със своите близки приятели, пускал безспирно грамофона, гледал неми филми й посещавал дачата си, за да си почине. Появявал се рядко и изнасял малко речи. В ежегодното си пътуване до Грузия той се возел в един от петте еднакви влака, като във всеки от другите се возел негов “двойник”, за да намали
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
963
риска от атентат. Не било нужно да се тревожи. Починал от естествена смърт. По-кьсно, макар че не говорел нито един чужд език освен руски, той се оказал умел дипломат както в тиранията у дома, така и в управлението на войната. Преди най-накрая да умре, бил безспорен господар на една суперсила.
Търсейки суперлативи, за да опише главния съперник на Сталин, един американски офицер в Петроград веднъж нарекъл Троцки “Долнопробен кучи син, но най-великият евреин след Иисус Христос”30. Но славата на Сталин щяла да засенчи постиженията на Троцки, пред нея те щели да заприличат на дребни исторически промени. И Троцки видял приближаването на това: още през 1924 г. той точно предсказал, че “гробокопачът на Партията на Революцията” ще завземе властта:
Диалектиката на историята вече го закачи и ще го издигне. Всички те се нуждаят от него - уморените радикали, бюрократите, непманите, кулаците, парвенютата, всички змии, които изпълзяват от прекопаната земя на революцията… Той говори на техния език и знае как да ги поведе. Сталин ще стане диктаторът на СССР1.
Като манипулатор на политическата власт Сталин има пълното право да претендира, че е най-великият човек на XX век. Някога той казал скромно: “Лидерите идват и си отиват, но Народът остава.”32 Всъщност под неговото ръководство народът трябвало да идва и да си отива, а Лидерът оставал. Единственият човек, чиито злини могат да се сравняват с неговите, бил един друг дребен мъж с различни мустачки, с когото той никога не се срещнал и който не постигнал чак такива успехи.
След като Сталин се закрепил твърдо на седлото, темпото на съветския живот започнало да се върти вихрено. Лениновият НЕП направил много, за да възстанови социалното и икономическото равновесие; но не направил нищо, за да подпомогне комунистическите идеали или да оборудва Съветския съюз за една модерна война. И така, уверен в своя контрол върху неограниченото насилие, Сталин се хвърлил в стремглава програма, която трябвало да създаде първокласна индустриална и военна сила в рамките на едно десетилетие. Нейните амбиции били главозамайващи; но от гледище на човешкия живот нейната деструктивност надминавала всяко друго бедствие в европейската история, дори Втората световна война. Нейните апологети, които все още преуспяват в далечни университети, са склонни да твърдят, че “омлетът не може да се приготви, без да се счупят яйцата“33. Но Сталин пречупвал хората, чийто живот уж подобрявал; и накрая омлетът не ставал за ядене. Били налице шест основни взаимосвързани елемента: централно планиране, ускорена индустриализация, превъоръжаване, колекгивизирано земеделие, идеологическа война и политически терор.