ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
965
на вярващите. Съветските учени, педагози и законодатели били задължени да пропагандират измислиците под страх за живота си; западните учени не били задължени да правят това.
Култът към личността на Сталин не познавал граници. Всички изтъкнати поети и художници в страната били привлечени в хора:
Ти, ярко слънце на нациите,
Незалязващото слънце на нашето време,
И повече от Слънцето,
Защото Слънцето няма мъдрост…34
По религиозните въпроси сталинизмът следвал установената атеистична линия. Държавното образование било войнствено антирелигиозно. През 20-те и 30-те години на XX век Православната църква била атакувана безмилостно, църквите били разрушавани, а свещениците - избивани. По-късно ударението се преместило по-сериозно към манипулацията: по време на Втората световна война Сталин щял да апелира за защита на Светата Русия и да отвори отново църквите. Зрелият сталинизъм съдържал странна симбиоза от държавен атеизъм и православен патриотизъм.
Главните инструменти за насилие и терор - ЧК (ОГПУ/НКВД/КГБ), ГУЛАГ, или мрежата от държавни концентрационни лагери, и зависимата съдебна система - били рафинирани още през ранния болшевишки период. През 30-те години на XX век те били разширени до точка, в която личният състав на агенциите по сигурността се съревновавал с този на Червената армия, а в лагерите били затворени 10% от населението. До 1939 г. ГУЛАГ бил най-големият работодател в Европа. Неговите затворници-работници, зеките*, които били подлагани на систематичен глад и непосилна работа в арктическите условия, преживявали средно по една зима. Невинните жертви били подбирани от техните домове и села; други били обвинявани във въображаеми престъпления като “саботаж”, “предателство” или “шпионаж” и били измъчвани, докато си признаят. Обичайните присъди били или бърза екзекуция, или фиксирани периоди на затвор или заточение, като 8,12 или 25 години, от които малцина можели да се завърнат живи. Те също били използвани да маскират естеството и мащаба на главните операции. Страхът, сграбчил най-голямата държава на света в продължение на три десетилетия, бил толкова парализиращ, че по-голямата част от конкретната информация за терора била прикривана успешно. [Vorkuta]
Трите фази на сталинския терор следвали една след друга в нарастваща вълна от жестокост и ирационалност. Предварителният терор бил внимателно насочен срещу подбрани мишени. Неговите жертви били предимно фигури от втори ранг - бившите меншевишки ръководители от Госплан преди 1929 г., марксистките историци-интер-националисти, белоруската интелигенция и незначителните сподвижници на главните фигури. Вдовицата на Ленин, Крупская, била предупредена, че не е “незаменима”. Селският терор, или “антикулашката кампания”, започнал след 1932 г., когато селяните се възпротивили срещу колективизацията и изклали добитъка си в знак на протест. Не може да се намери ясна дефиниция за кулак, макар че победните селяни били
* Зеки (съкр. от “заключенный - затворник) - Б. пр.
966
TENEBRAE
VORKUTA
ШКО мястото в историческите книги беше разпределено пропорционално според човешките страдания, тогава за Воркута би била оправдана една от най-дългите глави. От 1932 г. до 1957 г. този миньорски град на река Печора в Руска Арктика се намирал в центъра на най-обширния комплекс от концентрационни лагери в Европа. В сталинския “Архипелаг ГУЛАГ” ”Воркутлаг” се нареждал на второ място след Колима в Североизточен Сибир, чиито входни врати били увенчани с лозунга: “ТРУДЪТ Е ВЪПРОС НА ЧЕСТ, КУРАЖ И ГЕРОИЗЪМ”. По време на бунта на зеките през 1953 г. във Воркута били затворени около 300 000 души. През годините там загинали повече човешки същества, отколкото в [AUSCHwrrzj; и те умирали бавно, в отчаяние. Но малко исторически книги си спомнят за тях1. Съществуват много свидетелства на очевидци от Воркута, няколко от тях публикувани на английски2; но малко хора са ги чели. Има дори и подробен пътеводител за над 2000 “учреждения” от съветския ГУЛАГ написани от един оцелял евреин през 70-те години на XX век. Неговото описание почти не беше забелязано3. Освен познатите категории от лагери, затвори и “психушки”, или “психиатрични затвори” 1DEVIATI01, тя съдържа и секция за “лагерите на смъртта” Имало инсталации като тези в залива Палдиски (Естония), Отмут-нинск (Русия) и Холовка (Украйна), където затворниците били принуждавани да работят без защита, като им били поставяни задачи като ръчно почистване на атомни подводници или подземна работа в уранови мини. Смъртта от радиацията била само въпрос на време4. (Виж Приложение III, стр. 1336.)