В разгара на епохата на Гласността местните хора започнаха да копаят в гората Куропати край Минск в Беларус. Те знаеха, че там са погребани останките на мъже, жени и деца, избити по време на Големия терор петдесет години преди това. Разкриха няколко кръгли ями, всяка от които представляваше масов гроб на около 3000 тела. Те видяха, че под боровете има още стотици такива ями. Но през 1991 г. им беше наредено да спрат. Поставиха кръст край пътя и оставиха тайните на гората непокътнати5.
През 1989 г. руската организация “Мемориал”, която се е посветила на откриването на истината за сталинските времена, изрови яма край Челябинск в Урал, датираща от 30-те години на XX век. Тя съдържаше 80 000 скелета. Дупките от куршуми в черепите разказваха една недвусмислена история. Това не бяха жертви, работили до смърт в ГУЛАГ “Хората бяха измъквани от техните квартири, казал местният фотограф, и бяха разстрелвани заедно с децата си на това място”6.
Човек има право да попита: колко още такива градове крие необятната Русия?
насърчавани да донасят против своите по-заможни съседи. Гладният Терор от 1932-3 г. бил двупосочен субпродукт от колективизацията, предназначен да смаже с един удар украинския национализъм и най-важния район, в който се наблюдавала концентрация на заможни селяни, [harvest]
Политическият терор, или “чистките”, започнал сериозно през декември 1934 г. с убийството на С. М. Киров, партийния лидер в Ленинград. От тази начална точка той се разпространил във все по-разширяващи се кръгове, докато погълнал лидерите на КПСС, включително офицери от Червената армия и от самото ОГПУ, а накрая и
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
967
HARVEST
ЕДНА четвърт от селското население, мъже, жени и деца, лежаха мъртви или умираха” върху “огромна територия с около четиридесет милиона жители”, “като един огромен Белзен”. “Останалите, в различни стадии на изтощение, нямаха сили да погребат своите семейства или съседи”. “(Както в Белзен), охранени групи от полицаи или партийни чиновници надзираваха жертвите”!.
През 1932-3 г., като част от съветската кампания за колективизация, сталинисткият режим развързал изкуствено създадения Гладен терор в Украйна и в съседните казашки земи. Всички хранителни запаси били реквизирани насилствено; военен кордон възпрепятствал влизането на всички доставки; а хората били оставени да измират. Целта била да се убие украинското национално чувство, а заедно с това и “класовият враг”. Жертвите достигнали 7 милиона2. Светът е виждал много ужасни гладове, много от тях, утежнени от гражданска война. Но глад, организиран като геноциден акт на държавна политика, трябва да се счита за уникален.
Писателят Василий Гросман по-кьсно щял да опише децата:
Виждали ли сте някога вестникарски снимки на децата от немските лагери? Те бяха точно такива; главите им — като тежки топки върху тънки вратлета, като щъркели… и целият скелет бе изпъкнал с кожата като жълта марля… А до пролетта те вече изобщо нямаха лица. Вместо това имаха птичи глави с човки — или жабешки глави — тънки бели устни — и някои от тях приличаха на риби, с отворени уста… Това бяха съветски деца и онези, които ги подлагаха на смърт, бяха съветски хора3.
: > Външният свят не бил информиран. В САЩ наградата “Пулицър” била дадена на кореспондента на New York Times, който говорел свободно в частни разговори за смъртта на милиони, но не публикувал нищо4. В Англия Джордж Оруел се оплаквал, че [гладният терор] “убягнал от вниманието на мнозинството английски русофили”5.
Историкът, който най-накрая даде убедително доказателство за събитието, с мъка предаде неговата чудовищност. Той написа книга от 412 страници с по около 500 думи на страница, после заяви в предговора: “по около двадесет човешки живота бяха изгубени не за всяка дума, а за всяка буква в тази книга”6.
цялото население. Тъй като от всяка жертва се изисквало да донесе против десет или двадесет “съучастници” и техните семейства, било само въпрос на време, преди включените бройки да започнат да се броят с хиляди, а накрая - с милиони. Първоначалната цел била да се унищожат всички оцелели болшевики и всичко, зад което стояли те. Но това било само началото. Участниците в XVII партиен конгрес от 1934 г., “Конгресът на победителите”, кротко приветствали триумфа на Сталин над “опозицията” само за да бъдат обвинени и унищожени на свой ред. След трите главни показни процеса на Зиновиев (1936), Пятиков (1937) и Бухарин (1938) единственият останал жив болшевишки лидер бил Троцки, който оцелял в своето укрепено мексиканско убежище до 1940 г. Но пълната фурия на безразборната “ежовщина”, терорът на Н. И.