Демократичният триумф на Хитлер изобличил истинската същност на демокрацията. Демокрацията има малко свои собствени стойности: тя е толкова добра или
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
971
МОАЮТЕ
ПРЕЗ 1927 г. в Букурещ бил образуван Легионът на архангел Михаил, ръководен от Корнелиу Кодреану. Заедно със своето паравоенно крило, Желязната гвардия, той израснал в едно от най-силните фашистки движения в Европа. През 1937 г. си осигурил значителен дял от големия дяснорадикален вот, а през 1940-1 г., в съюз с армията на генерал Антонеску, за кратко управлявал румънската “Държава на националните легиони”. През февруари 1941 г., след като се разбунтувал срещу военните си съюзници, той бил забранен.
Идеологията на Легиона представлявала странна вариация на темата за “Кръвта и земята”, отделяйки специално място на “костите на прадедите”. Възкресявайки румънското наследство, той претендирал, че е създал национална общност на живите и мъртвите. Партийните ритуали били съсредоточени около култа към мъртвите. Събранията започвали с извикване по списък на падналите другари, чиито имена били посрещани с вика “Присъства”. Пръстта от гробовете на светците се смесвала с “напоената с кръв земя” от партийните бойни поля. Грандиозни церемонии придружавали ексхумацията, почистването и препо-гребването на труповете на партийните мъченици. Ексхумацията на “Капитана”, Кодреану, убит през 1938 г., представлявала най-грандиозното събитие от месеците, през които Легионът бил на власт. Отгоре летели нацистки самолети и хвърляли венци върху открития гроб. Смъртта на Кодреану била едно от стотиците политически убийства в Румъния в края на 30-те години на XX век, когато отрядите на смъртта от Легиона водели постоянна битка с политическата полиция на краля. Кодреану бил удушен, застрелян в главата и обезобразен с киселина, преди да бъде погребан тайно под седем тона бетон.
В Румъния, Сърбия и Гърция православната вяра твърди, че душите на мъртвите не могат да напуснат света, преди плътта да се разложи. Поради тази причина семействата традиционно се събират след три до седем години след първото погребение и ексхумират скелета, който тогава се почиства с любов и се измива във вино, преди да бъде предаден на вечна почивка. Вярва се също, че някои категории трупове не могат да се разложат. Православната служба за отлъчване включва фразата: “Нека тялото да не се разложи никога”.
В случаите на убийство и самоубийство се смята, че измъчените души остават безкрайно заклещени в гроба. В района на Марамуреш се провежда церемонията “Венчавка на мъртвите”, която да ги успокои.
В някои региони на Румъния фолклорната традиция твърди, че заклещената душа може да полети между залез-слъкце и първи петли. Особено в Деня на св. Андрей (30 ноември) и в навечерието на св. Михаил (8 ноември) съживеният труп се връща, за да броди по света, промъква се през ключалки, за да получава сексуални услуги от спящите жертви и смуче кръвта им. За да се предпазят от такива посещения, селяните вкарват в гробището черен жребец. Там, където той отбягва да стъпи върху някой гроб, те промушват трупа на заподозрения с голям кол, за да го приковат. От най-ранните етнологически изследвания е добре известно, че това е страната на вампирите1.
Политолозите са стигнали до заключението, че румънският фашизъм бил само една отвратителна разновидност на жанра със специален интерес към антисемитизма и некро-филията. Антропологът би заключил, че той е мобилизирал най-дълбоко вкоренените религиозни и фолклорни традиции. През декември 1991 г., след сгромолясването на комунистическата диктатура, се появи едно ново “Движение за Румъния”, а негов герой беше Кодреану2.
jflftuffi,, ÉÉ# лршртиш© «а жарала, «un© я утравшватг. В ръцете т либерал» и 1№&ржт»Щ1&шщ&1В№ае1№11!1®ещ1№т1бертт11П1а1ЩШ1тоупрвшттег,арш^ т ктийвт -до катбвтет утравотани®. В Германия през 1933-4 г. та родиш нацис-