ш тфийцшчйг ма шюшаданеш т гашетерот©..
Адшф 56шер 945) бт австриец, който станал господар на дала Герма-ми» © такава тзея,, пш ме притежавал игаадм германец преди нето. Той бил ро-дад в ßpapay ма баварската грамада, сми на митнически чиновник и израснал с по-Дора ма тава» че башрмубшот шпш© (шрадая тази цричина жестоките му позната по-ййшш г© мврдоши “‘ScMdteftgflStoer’’). В началото животът му бил мъчителен и що се <5>шш до кариерата му, злополучен. Имал някакви артистични способности, но не ушия до завърш необходимите курсове и обикалял из нощните приюти на Виена като дадоратар без пвстоямна работа и художник на пощенски картички. Затворен в себе ад, iiMitimi и самотен» той бил много вещ в социалната патология на германската адададаантиадавянсжа и антисемитска demi-monde. След като избягал в Мюнхен, приветствал Първата световна война» която дошла като благословено облекчение на неговата яичиа нищета. Той служил смело, два пъти бил награждаван с Железен кръст (втора и първа степен), оцелял, когато другарите му загинали, и бил обгазен. Приключил войната във военна болница, дълбоко огорчен, [langemarck]
Следвоенната политическа кариера на Хитлер запълнила празнотата на по-ранните провали. Неговата партия, NSDAP, възприела смесица от банален расизъм, германски национализъм и вулгарен социализъм, която първоначално се оказала привлекателна за непостоянни хора като самия него, а по-кьсно за милиони гласоподаватели. Върху импровизираните трибуни и уличните ъгли на победена Германия той открил таланта си на оратор или демагог, който щял да го изведе до висините. Научил се да модулира височината и темпото на гласа си, да жестикулира, да обвива лицето си е обаятелни усмивки и пламтящ гняв и така да пленява публиката, за която същността на думите му почти нямала значение. Неговото умение, ефектът от което скоро щял да бъде засилен чрез прожектори, високоговорители и музикални хорове, може да се сравни само с това на сектантските проповедници или на по-късните поп звезди, чиито лсевдохилнотични представления причиняват масова истерия. Неговата емоционална сила си подхождала тайнствено с чувствата на една унижена нация. Той въздействал върху страховете на хората, говорел с гръмки фрази срещу “еврейско-болшввишката конспирация” и за “удара в гръб” от страна на съюзниците. Единственият му опит да завземе властта бил пълно фиаско. “Биреният пуч” от ноември 1923 г, го научил да се придържа към “законните средства” - тоест към масовите митинги, елекгоралните процедури и политическия шантаж. Процесът, на който ругаел внушително съдиите, го превърнал във фигура от национален мащаб; а двете Години, прекарани в Ландсберг, му осигурили свободно време да напише несвързаните си мемоари Mein Kampf (Моята борба, 1925-6), които се превърнали в бестселър. Ein Volk, ein Reich, ein Führer било точно онова, което мнозинството германци искали да чуят. Обещал отново да направи Германия велика, да я превърне в “трети райх”, който щял да пребъде хиляда години. За да бъдем точни, той продължил съществуването му дванадесет години и три месеца. “В Голямата лъжа, написал той, винаги има определена сила на правдоподобност”.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
973
В личния си живот Хитлер останал усамотен и неженен до последните си часове. Обичал животните и децата и имал непретенциозна любовница. В контраст със своите сподвижници, много от които самохвални простаци, той се обличал добре и бил вежлив. Никога не се е свързал лично с насилие, въпреки че определено издавал (недокументирани) заповеди за геноцид. Но сърцето му било изпълнено с омраза. Често цитирал Фридрих II, чийто портрет висял в кабинета му до края: “Сега, след като опознах хората, аз предпочитам кучетата“37. Единствената му страст била архитектурата. През 20-те години на XX век си построил великолепна планинска вила, Berghof, кацнала върху един връх край Берхтесгаден. По-късно се опивал от грандиозни планове да построи отново руините на Берлин или да превърне своя роден Линдз в художествен център на Европа. Западните коментатори са превърнали Хитлер в “зъл гений”. “Зъл е точно, а гений” - съмнително, [bogey]
След като поел кормилото, Хитлер бързо се заел да унищожи съперниците и враговете си. Трябвало да пречупи социалистическото крило в NSDAP, което имало значителна популярност и което апелирало за “втора, социалистическа революция”, която да последва неговия успех. През нощта на 30 юни 1934 r., “Нощта на дългите ножове”, той свикал новата елитна гвардия на партията, “черноризците” от SS, за да избие по-старата партийна формация от щурмоваци, “Кафяворизците” от SA. Всички непосредствени съперници на фюрера били избити с един удар - Ернст Рьом, лидерът на SA, Грегор Щрасер, водещият социалист в партията, генерал фон Шлайхер, водещият съюзник на нацистите в парламента. След като забранил Германската комунистическа партия през 1933 г., той разпуснал и всички останали партии. Поемайки поста на Хинденбург като главнокомандващ, спечелил армията на своя страна и продължил да отстранява ненадеждните елементи.