Хитлер дошъл на власт без внушителен икономически план. В крайна сметка Германия не се нуждаела от модернизация като Русия. Но скоро бил обзет от чувството за колективна икономика и му била предложена готовата схема на доктор Хал-мар Шахт, президент на Райхсбанк. Първоначалните му индустриални привърженици изисквали действия и той се досетил, че действията ще генерират увереност и работни места. Планът на Шахт комбинирал кейнсиански финансов мениджмънт с пълно държавно управление на индустрията и селското стопанство: профсъюзите били заместени от нацисткия трудов фронт; стачките били обявени извън закона, флагманските проекти включвали изграждането на германските аутобани (1933-4), пускането на “фолксваген” (1938) и преди всичко превъоръжаване.
Връзката между нацизма и германската индустрия представлява най-спорния проблем. Една стандартна интерпретация, фаворизирана много от комунистическите учени, изтъкваше “върховенството на икономиката”. Според нея интересите на големия бизнес определяли не само краткосрочната политическа тактика, стремяща се към унищожение на германската левица, но и дълготрайната стратегия. Предполага се, че германската експанзия на изток била мотивирана от изискванията на германската индустрия за суровини, осигуряване на петрол и евтина работна ръка. Противоположната интерпретация изтъкваше “върховенството на политиката”. Според този възглед Хитлер скоро отхвърлил опеката на индустриалците и развил държавния сектор като компенсация срещу частната индустрия. Въвеждането на четиригодишния план след 1936 г., замяната на Шахт като главен икономически съветник и
974
ТШЕВДАЕ
назначаването на Херман Гьоринг за шеф на дьржавната стоманодобивни корпорация били насочени все в тази посока Една компромисна интерпретация поставя своите аргументи върху основата на променящите се съюзи в един “поликратичен властови център’, съставен от NSDAP, армията и индустрията®. Превъоръжаването било важ-но поради психологически и политически причини. Германският оръжеен сектор, който бил ограничаван изкуствено, можел да се възстанови много бързо; производството на Круп започнало да се подобрява драматично след 1933 г. Но превъоръжаването също така излекувало наранената германска гордост; и то спечелило армията, която през 1935-6 г. можела отново да въведе военната повинност. Хитлер нямал точни планове за използване на своите превъоръжени сили. Но било удобно да накара хората да мислят, че оръжието под палтото му е заредено.
Земеделието не било предмет, който интересувал нацистите. Те стигнали до плана за образуване на кооперативи. Но главният тласък бил насочен към гарантиране на фиксирани от държавата цени и следователно - на сигурност за фермерите.
Нацистката идеология, меко казано, не била много сложна. За разлика от Сталин Хитлер не наследил система от партийна мисъл, която да бъде изкривявана според неговите цели. Единствената му работа, Mein Kampf (1925), която щяла да украсява книжката лавица на почти всяко германско семейство, съдържала две-три последователни идеи и нищо оригинално. По-важна била веригата от аргументи, които водели от предполагаемото съществуване на Herrenvolk, или “господарска раса”, до предполагаемото германско право на Lebensraum, или “жизнено пространство”, на изток.
Хитлер приемал йерархията на расите за даденост. Той разделял човечеството на “създатели на културата”, “носители на културата” и “разрушители на културата”. “Носителите на човешкото културно развитие” днес били “арийците”. “Най-могъщото съответствие на ариеца е евреинът”. Евреите били Todfeind, смъртният враг. Той не си направил труда да дефинира арийците, нито да установи йерархията на нациите в рамките на арийската раса. Главата, посветена на тази тема, започва с наблюдението, че някои неща са толкова очевидни, че не се нуждаят от обяснение39. Хитлер също така вярвал в “желязната логика” на “расовата чистота”. “При всяко смесване на арийска кръв с кръвта на по-низш народ, отбелязал той, резултатът е бил краят на културния народ”. “Всички велики култури от миналото са загинали… от отравяне на кръвта”40. Хитлер вярвал, че здравето на нацията зависи от стойността на националната територия. “Само едно адекватно голямо пространство на земята осигурява свободата за съществуване на нацията”. “Външната политика на народната държава трябва… да създаде здравословно отношение между населението на нацията и количеството и качеството на нейната земя”41.