И по странен контраст, може също да се каже, че има малко страни с такава твърда вяра, с толкова много нежност, с такава вярност и неизразима набожност. Но в потайни дълбини се крият цели урагани от потиснати и съзряващи омрази, очакващи своя час. Връзката между твоите любови и твоята омраза е същата като между твоите високи планини и невидимите геологически пластове под тях. Ти си осъден да живееш върху дълбоки пластове от експлозиви, които се подпалват от време на време от самите искри на твоите любови.
В страни като Босна самата добродетел понякога говори и действа чрез омразата. Онези, които наистина вярват и обичат, изпитват смъртна омраза към онези, които не вярват и не обичат или които вярват и обичат различно. (Най-злите и зловещи лица могат да се срещнат в най-големи множества на местата за поклонение — в манастирите и в убежищата на дервишите.)
По всеки повод ще ти кажат: ОБИЧАЙ БРАТА СИ, МАКАР ЧЕ НЕГОВАТА РЕЛИГИЯ Е ДРУГА, ЗАЩОТО НЕ КРЪСТЪТ БЕЛЕЖИ СЛАВЯНИТЕ; УВАЖАВАЙ ПЪТИЩАТА НА ДРУГИТЕ И СЕ ГОРДЕЙ СЪС СВОЯ. Но тук има много фалшива вежливост от незапомнени времена. Под прикритието на тези максими старите инстинкти и Каиновите планове могат само да дремят. Те ще продължат да живеят, докато основите на материалния и духовния живот не се променят напълно. А кога ще дойде това време и кой ще има сили да прокара това?
В един разказ на Мопасан има дионисиевско описание на пролетта, което свършва със забележката, че в такива дни трябва да има предупреждения на всеки ъгъл: ГРАЖДАНИ! ТОВА Е ПРОЛЕТ - ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛЮБОВТА!
Може би в Босна хората също трябва да бъдат предупреждавани…1
Тези абзаци се съдържат в една работа, класифицирана като белетристика. Те са запечатали въображаемите размишления на един емигрант, напуснал Босна през 1920 г. Били съчинени през 1946 г. от Иво Андрич (1892-1975), дете от Травник, студент от Загреб, Виена и Краков, някога затворник на Хабсбургите, югославски дипломат преди войната и Нобелов лауреат.
Дали това наистина е белетристика? “По-голямата част от [работата на Андрич] се развива в босненска среда, обяснява неговият редактор, и силно зависи от тази обстановка.
984
TENEBRAE
Той приковава своите истории към един специфичен географски и исторически контекст”2. С други думи, един важен елемент от историите не е измислица. Андрич рисува психологическия пейзаж на босненското общество със същата прецизност, с която описва звуците от сараевската нощ. Тези описания могат да се приемат за безценни исторически документи.
В същото това време, през 1946 г., една опитна социална служителка работела за иМ1ША в Сараево. Тя представила противоположното мнение. “Само работейки заедно, хората могат да надделеят своите омрази, написала тя. Сега е подходящото време. Всички млади мислят правилно… Сега ние не се интересуваме — дали той е мюсюлманин, дали е католик, дали е православен? Сега е братство и единство”.
автономия. Политическите убийства и изгарянето на църкви изобилствали. “Днес присъстваме, казал падналият католически министър-председател, на погребалната служба на демокрацията”. Страната ставала неуправляема.
На 18 юли 1936 г. генералите ударили за втори път. Генерал Франциско Франко (1892-1975) отишъл в Тетуан от своето командване на Канарските острови и издал манифест. Испания щяла да бъде спасена от Червената революция; армията в Северна Африка не се поколебала да използва мавърските войски. “Кръстоносният поход срещу марксизма, както го нарекъл един симпатизант на републиканците, щял да бъде предприет от маврите срещу католиците”50.
В началото политическият спектър в Испания бил изключително широк и сложен. В Кортес Народният фронт имал опозиция в лицето на дясна коалиция, включваща Accidn Popular, или “Народно действие”, и фашистката Falange Espanola, основана наскоро от сина на Примо де Ривера. Отляво комунистическата партия държала само 16 от 277-те места на Фронта, сравнени с 89 на социалистите, начело с Ларго Кабаперо, и 84 за левите републиканци на Мануел Азаня. Обаче гражданската война неумолимо спомогнала за сполуката на двете най-насилнически и най-радикални крайности. Falange била предопределена да се превърне в главен политически инструмент на армията. Комунистите били предопределени да доминират обкръжената република. Франко казвал, и вероятно вярвал, че се сражава, за да предотврати болшевизма. Неговият лозунг бил Fe ciega еп la victoria/ “Сляпа вяра в победата”. Вярно е, че комунистическата заплаха е била преувеличена, но важното е, че много испанци се страхували от нея.