Моделът на географска и политическа подкрепа станал много сложен. Когато армейското командване на Франко обявило своя бунт в Мароко, то се разбунтувало срещу правителството на Испанската република в Мадрид, оглавявано по това време от Азаня. Армията можела да разчита на гарнизони във всеки от главните градове на континента, на паравоенните отряди на Falange и в някои области на ултракатоли-ческите формации, Requetes, останали от Карлистката епоха. Общо казано, те можели да разчитат на политическата подкрепа от страна на католическата йерархия, на по-едрите земевладелци и на всички, за които възстановяването на реда и на закона било приоритет. От най-ранната фаза те получили военна помощ от Португалия, от нацистка Германия и от фашистка Италия. Португалците предложили сигурни бази.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
985
Бойните самолети на немския легион “Кондор” осигурили въздушно превъзходство. В началото на 1937 г. италианските войски окупирали Балеарските острови и южното крайбрежие около Малага.
Правителството, напротив, имало малко професионални войски, които да призове на своя страна. С времето то обучило и пуснало в боя редовни сили; но трябвало да разчита много на въоръжените милиции от различни леви съюзи - социалистическите PSOE, анархистките FAI, марксистките, но антисталинистки POUM, UGT и ръководените от комунистите CNT. Общо казано, то можело да разчита на политическа подкрепа от страна на селяните в провинцията, на работниците в градовете, на ан-тиклерикалите навсякъде и на всички, за които приоритет било конституционното управление. От най-ранната фаза те получили подкрепа от чужбина: танкове, самолети, муниции и съветници от СССР и приток на Интернационалните бригади от около 50 000 доброволци. Трябва да се каже, че в по-късните етапи, през 1938-9 г., кошмарът, нарисуван от фашистката пропаганда, наистина се сбъднал. Под ръководството на доктор Негрин правителството попаднало под влиянието на твърдолинейните комунисти и на тяхната агенция по сигурността - Службата за военно разследване (SIM), която се контролирала директно от съветското ГПУ. Златото на Испанската република, прехвърлено за съхранение в Одеса през септември 1936 г., не било върнато никога.
[ADELANTE]
Сраженията били дълги, откъслечни и често объркани. (Виж Приложение III, стр. 1330.) Ожесточените и яростни местни конфликти били по-обичайни от продължителните кампании и големите битки. Зад фронтовите линии и двете страни организирали кланета на пленници и цивилни. Стратегическият план не бил прост. След първоначалните сражения, когато армейските гарнизони в Мадрид и Барселона били принудени да се подчинят, правителството контролирало по-голямата част от страната освен на северозапад край Коруна и в крайния юг край Севиля. Но след като армията се установила по португалската граница и превзела централните крепости на Толедо, тя постепенно обградила правителствените бастиони по северното крайбрежие и в коридора, свързващ Мадрид и Валенсия. Армейската Хунта се установила в Бургос с щаб в Саламанка; правителството - във Валенсия. Сред по-видните събития били продължилата една година националистическа обсада на Овиедо, германската бомбардировка над Герника през април 1937 г., светкавичните операции за контрол над Ебро и укрепения Теруел през 1938 г. и през 1939 г. финалните обсади първо на Барселона (януари), а после на Мадрид (март). В Барселона, “най-дивият град в Европа”, където катапунците и анархистите се противопоставяли срещу всякаква форма на испанско управление, независимо дали е червено или бяло, трагедията приключила със страховити кланета, извършени както от отстъпващите комунисти, така и от техните бивши съюзници, анархистите. В Мадрид, където остатъчният Отбранителен съвет на Народния фронт по-късно отхвърлил комунистите, тя приключила с триумфалното влизане на бунтовниците на 29 март. На победния парад Франко най-накрая можел да огласи убедително своите лозунги: “Нау orden en el pais” (Има ред в страната) и “Espana, una, grande, libre” (Испания е една, велика и свободна). Републиканските лидери избягали. Хиляди бегълци се излели през Пиренеите51. Испания останала твърдо в прегръдката на фашистите в продължение на 40 години, [faraon]
886
TEMEBRAê
ADELANTE
ПРЕЗ септември 1936 г. шефът на коминтерновсхата пропаганда в Западна Европа посъветвал Москва да образува серия от интернационални бригади, конто да се бият за Испанската република. Идеята водела началото си от Морис Торез от Френ-I ската комунистическа партия, който си спомнил за “Интернационалния легион в Червена-I та армия”, който се сражавал по време на Руската гражданска война1.