За Испания Гражданската война била трагичен урок за плодовете от братоубийс-твената омраза. Оценката на жертвите варира от 400 000 до един милион52. За Европа тя била още един обективен урок за механизмите, при които дисциплинираните малцинства могат да поемат контрола върху страни, които са ги оставили да се подготвят. Също така, тъй като симпатиите на Запада били силно изразени и били в полза на победената република, войната засилила много страховете от общата фашистка заплаха. По същата причина тя намалила страховете от “Червеното туловище”. Благодарение на дразнещия успех на Франко общественото мнение в западните демокрации се настроило в “антифашистката” тоналност, която щяла да характеризира неговите приоритети доста дълго време, франко засилил решителността на западните сили да се изправят срещу Хитлер и Мусолини, докато понижил тяхната чувствителност към Сталин. След март 1939 г. за всеки западен политик било трудно да твърди, че комунизмът е също толкова голяма заплаха, колкото фашизма.
988
ТВКЕВЯАЕ
ЯАВАСШ
Шавзолеят на генерал Франко в Куел де Морос в Долината на падналите край Мадрид бил построен след неговата победа през 1939 г. Той включва грандиозна базилика, по-голяма от кораба на “Св. Петър”, до която се стига през тунел, изсечен в гранита, и в него са подредени гробовете на загиналите в Гражданската война. Отвън тя е увенчана с “най-големия християнски символ, който е издиган някога” — каменен кръст, висок 492 фута и с тегао 181 740 тона1. Той бил построен с робския труд на бившите военнопленници, украсен с буквата “Т” за или “работник”, които се труди-
ли две десетилетия между строежа, камеколомните и задължителните църковни служби в близкия Ескориал. Те били официално наети от “Съвета за опрощаване на наказанията чрез труд” — име, което напомня за нацистките лозунги. Посещавайки мястото през 1940 г., един нацистки офицер отбелязал: “За кого се мисли той [Франко] — за нов Фараон?”
По ирония на съдбата победата на франко дошла достатъчно късно, за да може да спре общия ход на събитията. Ако фашизмът беше триумфирал в Испания през 1937 или 1938 г., би било възможно Западът да се надигне навреме срещу опасността и да пресече Хитлер в самия му зародиш. Възможно е цялата тъжна история с политиката на отстъпки да беше избегната. Но станало така, че през трите години на Гражданската война в Испания диктаторите ставали все посилни и шансът за колективна сигурност бил пропуснат.
“Колективната сигурност” била една от няколкото несполучливи идеи на западните сили, особено на британците, които били стари майстори в изкуството да накарат някой друг да се сражава вместо тях. Дискусиите стигат назад до 1933 г., когато Хитлер за пръв път изтеглил Германия от Обществото на народите. Преди това, тъй като Съветският съюз не накърнявал директно интересите на Запада, нямало особени основания за безпокойство. Но перспективата за нацистка Германия, пусната на воля из Централна Европа, довела опасността доста по-близо до дома. Очевидното разрешение било Лондон и Париж да възродят стратегическия триъгълник и да ангажират Съветския съюз в противовес на Германия. Това бил ход, който особено британците се надявали да направят още от 1917 г. Имало някакъв проблем с отношенията с обществеността, разбира се, тъй като западните политици вече били охулили съветския комунизъм; но за сръчността на дипломатите не било трудно да обяснят, че сега съветският режим навлиза в една по-конструктивна фаза или че Сталин е по-голям демократ от Ленин и Троцки. Следователно насред най-огромните кампании на масови убийства в европейската история Сталин бил превърнат в уважаван човек и привлечен в групата на нациите миротворци. Представителят на Хитлер излязъл от Обществото на народите на 14 октомври 1933 г.; представителят на Сталин, Максим Литвинов, влязъл на 18 септември 1934 г.
От гледната точка на Сталин сближаването със Запада предлагало няколко предимства. То можело да оживи търговията, а заедно с нея и вноса на технологии. Щяло да подобри образа на СССР и да държи нацистите в неведение. То щяло да даде шанс на верните на Москва комунистически партии в чужбина да си спечелят одоб-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
989
рение | чрез влизане в Народните фронтове - както в Испания - да проникнат в демократичните парламенти и съюзи. Отново имало проблем с отношенията с обществеността, тъй като сталинистите били свикнали да наричат демократичните политици всякак - от “буржоазни експлоататори” до “лакеи на международния империализъм*; но това не означавало, че Сталин се канел да изостави дискретните си връзки с Берлин или възможността за евентуална сделка с Хитлер. За момента той можел да остави всички възможности открити.