В последвалите години нацистите реагирали на нерешителността на Запада със зле прикрито презрение. Всяка тяхна стъпка предвещавала беда за Версайското споразумение. През юли 1934 г. те почти довели до успешен край опита си за преврат в Австрия, където убили канцлера доктор Енгелберт Долфус, чийто Отечествен фронт организирал еднопартийна, но антинацистка държава. През 1935 г. празнували вливането на Саарланд в Райха чрез плебисцит, предвиден в Договора, после бързо въвели военна повинност, преустроили Луфтвафе и отхвърлили клаузите за разоръжаване. През март 1936 г. те открито предизвикали Договора, като окупирали отново демилитаризираната зона в Рейнланд. През 1937 г. се оттеглили от подкрепяния от британците Комитет за неинтервенция, който се опитвал да не допуска чуждите сили в Испания, и подписали антикоминтерновски пакт с Италия. През март 1938 г. Хитлер организирал Anschluss, или “сливане” с Австрия, провъзгласявайки Великия Германски райх, и влязъл триумфално във Виена. (Виж Приложение III, стр. 1329.)
През целия период Хитлер се хвалел и преувеличавал мащабите на германското превъоръжаване. Но запазил в тайна факта, че вече бил казал на своя щаб да се готви за война, [hossbach] Това не означава, че той вече бил подготвил разписанието за събитията, които последвали; напротив, големият конфликт, за който се подготвяли германските индустриалци и генерали, не бил предвиден до 1942 г. Междувременно Хитлер щял да бъде ангажиран с тактиката на блъфа и заплахата, с онова, което сполучливо било наречено политиката на “мирна агресия”. Той усещал, че не може да получи онова, което иска, без война или поне без локализиран конфликт. С тази цел през пролетта на 1938 г. започнал да надига врява за непоносимото потисничество над германците в Судетите в Чехословакия. До това време западните лидери не са могли да не забележат, че Германия е склонна към експанзия и че колективната сигурност не дава конкретни резултати. И така, по настояване на новия британски премиер-министьр Невил Чембърлейн те се впуснали в политиката на отстъпки. Чембърлейн остро осъзнавал, че една нова война в Европа ще подкопае крехкото икономическо възстановяване на Британия и нейната имперска позиция отвъд океана.
Политиката на отстъпки, въпреки по-късната й репутация, в никакъв случай не била политика на раболепна капитулация. Тя съдържала елементи на реализъм и на великодушие; определено, във формата, която се отнасяла благосклонно към преговори с Германия, тя отхвърлила цинизма, разкрит в по-ранните френско-британски преговори с Италия. Както Чембърлейн знаел добре, пактът Хоуар-Лавал от декември 1935 г., който просто се опитвал да се съгласи мълчаливо с италианската атака в Абисиния, бил отхвърлен както от Лондон, така и от Париж и довел до падането на неговите инициатори. Нещо повече, двадесет години след Голямата война либералното обществено мнение до голяма степен приемало германските оплаквания за то-
НОБвВАСН
НА $ штщт ¥Ш г.„ вит 4:115 дю ааяадрша,. в ШУюташмстядажжа в Бдмшв се тровен» шифаршдпавд. На швд шрисьожаяди едиши тмутм 1гур>д1тп1пи (гешшшпдщр. изт-шшмт Гъвфвшг, Шйрат и Р&дер. Хипшер Ж Ф®Ьр)ЩойД1 ШУМ1 ДИНС ШКШ “ШЕМШИЗ 33 “въз* ш дешашаоде т шшшш вдшвдш ® шшю ш шмвшшвшж рийшЛ Сьдаржашш й» щфщ шш фщщрш »шшдрабгаотмш® обявиш, трйшам в сшучшй в шилетата смърт да Щ ©й?®» за штвт ж&яежя завет-То е «пиестга® ®г беасккш№ ш Хосбаж, чдаша, който •тюярошаж
Ценя® *® гчрьеаййката мшв бе да осигуря я да зашазю УоШшлшви ралитата общност, и да я угажймя. Тава бе въярос да яростраюелни. Германската пшпвдша цра&шшше да ш раочиега сметките с даама омрдаии ироттаяиии. Британия и Фрашшя. за швшто »тгрмзпмгтиетг шишк беше трън » «кота
Пробякммг на Германия можеше да бъде решея само със средствата на тинята щ това няма да етаие без риск» Все още оставаха въпросите “кога” и “как”. В това отношение имате три случая, е които трябваше да се справим:
Случай |; Периодът 1943—5 г. След тази дата, от наша глеяда точка, можеше да се вчякш само промяна към по-лошо» Ако Фюрерът все още беше жив, неговото непоколебимо решение бе да реши проблема на Германия за пространството ная-късно до 1943-5 г.
Случай Ц Ако вътрешен конфликт във Франция» погълнеше напълно французите, тогава времето за действие срещу чехите бе дошло.