Случай 3: Ако Франция бе толкова заета във войната си с друга държава, че не можеше да действа срещу Германия… нашата първа цел, ако влезем във война, бе да победим Чехословакия и Австрия едновременно.
Полша — е Русия зад гърба й — ще има малко желание да се намеси» военната интервенция от страна на Русия беше, от гледна точка на отношението на Япония, повече от съмнителна»
Трябваше да се приеме, че Британия — самата тя във война с Италия — ще реши да не предприема действия срещу Германия…1
Бележките на Хосбах изясняват, повече от всеки друг документ, противоречията за източника на Втората световна война. Те бяха представени от съюзническите обвинители на Нюрнбергския процес и бяха използвани, за да бъдат обвинени Гьоринг и други за тяхното участие а планирането на войната от 1939—45 г. Обаче значението им бе силно принизено, когато един британски историк демонстрира, че те не подкрепят възгледите на съюзническите обвинители в Нюрнберг. Напротив, бележките показваха, че през ноември 1937 г. нацистите са нямали конкретни планове за война и че Хитлер не е имал ясна преценка за развиващата се ситуация. Бележките Показваха, че фюрерът е говорел доста Неясно За възможността от много ограничена война някъде преди 1943-5 г.:
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
991
В голямата си част изложението на Хитлер е било блян… Той не разкрива най-съкровените I си мисли… Бележките ни казват онова, което вече знаем - че Хитлер (като всеки друг rep-I мански държавник) е възнамерявал да стане доминантната сила в Европа. Те също ни каз-ват, че той е размишлявал по въпроса как да стане това. Неговите спекулации са били nor-I решни. Те едва ли имат някаква връзка с действителното избухване на войната през 1939 г. Един съветник по конни надбягвания, който е достигнал до нивото на точност на Хитлер, I не би направил нищо добро за своите клиенти…2
Анализът на А. Дж. П. Тейлър бе още по-изненадващ, тъй като идваше от историк, известен I със своята германофобия.
Вбесените критици отхвърлиха измисленото от тях незачитане от страна на Тейлър I I на “историческия контекст” и на динамиката на нацисткия експанзионизъм. В средата на I I декември 1937 г., настояваха те, директивите на германската армия били променени така, I I че да предвидят военна агресия срещу Австрия и Чехословакия. Те приемаха тази промяна I като оправдание за своята интерпретация на бележките, а конференцията — като събитие, I I отбелязващо “точката, в която експанзията на Третия райх престанала да бъде латентна и I I станала ефективна”3. Те пропуснали да забележат, че германската военна агресия срещу Ав-I I стрия и Чехословакия не се осъществила до по-голяма степен, отколкото другите безплод-I I ни сценарии на фюрера.
В резултат от това, като отхвърля “почти универсалния възглед, че Хитлер е плани-I I рал Втората световна война”, Тейлър бе погрешно обвинен, че се е опитал да го оправдае. I I Онова, което той успешно демонстрира, бе странната комбинация в историята за намере-I I нието на фюрера за обща агресия и неговата неспособност да формулира систематични I I военни планове.
Почти тридесет години по-късно една от поразителните черти на дебата за източни-I ците на Втората световна война може да се наблюдава в отсъствието на всякакво спомена-1 ване на Сталин или на динамичното взаимодействие между германската и съветската по-I литика. Всички участници, включително и Тейлър, се ограничават до дискусия за германс-I ките намерения. Никой не мисли, че си струва да се коментират и намеренията на СССР I Историците се сблъскват със заключените врати на съветските архиви. Ако съществува съ-I ветски еквивалент на бележките на Хосбах, той досега не е видял бял свят. Няма начин да I се разбере дали Сталин е размишлявал за война, или не е, по подобен начин като Хитлер.
И така, при отсъствието на писмени доказателства за намеренията на Сталин повечето ко-I ментатори предпочитат да приемат, че няма какво да се обсъжда.
Поради това дългата традиция на документалната историография е родила две про-I тивоположни крайности. Едната твърди: ако не могат да се открият документи, значи ни-I що не се е случило. Другият възглед, изразен добре в “Закона на Тейлър”, както е формули-I ран от противниците му, твърди: документите не означават нищо. И двете крайности са ед-I накво вредни.
992
ТВИЕВЯАЕ
ва, че немските малцинства в Източна Европа заслужават дискусия. Също така мнозина се съгласили с Плана на Макдоналд от 1933 г., който предлагал баланс на въоръжаването в Европа на мястото на безкрайното продължаване на съюзническото превъзходство. Генералите съветвали, че съществуват само два начина за ефективна съюзническа интервенция срещу евентуална германска агресия на изток. Но сътрудничеството със Сталиновата Червена армия било пълно с опасности; а директни действия срещу Германия на запад можели да бъдат предприети само чрез започване на пълномащабна война, чието избягване всички желаели искрено. В крайна сметка за Чембърлейн не било непочтено да търси “хер Хитлер” в Германия или да търси разрешение на Судетския въпрос. Не бил виновен самият факт на преговорите, а уменията и приоритетите на преговарящите. Чембърлейн влязъл като агне във вълчата бърлога, плачевно невеж за “далечната страна”, от чиято съдба зависел балансът. Освен това не бива да си въобразяваме, че политиката на отстъпки била ограничена само до отношението на западните сили към Хитлер. Тя има една още по-дълга глава, отнасяща се до техните отношения със Сталин от малко по-късна дата. Демократичните правителства, които пренебрегват фундаменталните морални въпроси, преговорят с диктатори на свой собствен риск53.