Мюнхенската криза, както започнали да я наричат, се развила през септември 1938 г. при условия, поставени от Хитлер и никога неоспорени сериозно. Тя се отнасяла до германските планове по отношение на френския съюзник Чехословакия. Но франция останала в сянка; чехословашкото правителство било изключено от основните дискусии; и никой не помислил да запази жизнеспособността на чехословашката отбрана. Преговорите трябвало да начертаят линия за германската експанзия на изток, но продължили без участието на двете най-заинтересовани страни, а именно Полша и СССР. Те трябвало да впечатлят Хитлер с риска, който поемал. Но западните преговарящи не поставили най-силните си карти на масата. Както Хитлер усетил правилно, по-оскърбителните аспекти от неговите искания нямало да бъдат оспорени. Това, плюс безграничната лековерност на Чембърлейн, предопределило изхода. “Въпреки твърдостта и коравосърдечието, изписани на лицето му, размишлявал Чембърлейн за Хитлер, аз останах с впечатлението, че той е човек, на когото може да се разчита”54.
Чембърлейн посетил Германия три пъти. В Берхтесгаден, на 15 септември, той получил искането на Хитлер за отстъпване на Судетите - положително “последното искане на фюрера”. Той обещал да проучи това. В Годесберг, на 23-ти, се изправил срещу неочакван ултиматум за евакуация и анексиране на Судетите за пет дни. Това било отхвърлено от британския кабинет и от всички засегнати. Франция и Германия започнали мобилизация. В Мюнхен, на 29-30 септември, Чембърлейн се срещнал с фюрера за последна конфронтация в компанията на Даладие и Мусолини, който предложил срещата. Той предал меморандум, приемащ съдържанието на (неприемливия) ултиматум от Годесберг. С помощта на своите изтъкнати колеги после той дал ултиматум на чехите, събрани в съседната стая, притискайки ги да приемат неприемливото за тях или да платят за последствията. Последният му принос бил да подчертае гаранциите на съюзниците за остатъка от чехословашката държава, лишена от великолепните си погранични укрепления, и да състави декларация за англо-германското приятелство. Той слязъл от самолета си, размахвайки хартия, за която твърдял, че
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
993
ще донесе “Мира на нашето време”. Направил го в същия дух, който лежал в основата на съвета от страна на британския форин офис към английския футболен отбор през същата година - да поздравят нацистите с нацисткия поздрав в началото на мача им срещу Германия в Берлин.
Трите срещи на Чембърлейн с Хитлер трябва да се квалифицират като една от най-унизителните капитулации в историята. Под натиск от страна на безпощадните невежите се комбинирали с безгръбначните, за да постигнат нещо без никаква стойност. Не било нужно Чембърлейн да приема никое от исканията на Хитлер, без да постигне железни споразумения за сигурността на Чехословакия; но той го направил. Бенеш, чехословашкият президент, нямал право да отписва целостта на своята страна без нищо повече от един личен протест; но го направил. Изходът щял да бъде резюмиран от Чърчил в Камарата на общините:
“Една лира бе поискана под дулото на пистолета. Когато тя беше дадена, бяха поискани две лири под дулото на пистолета. Накрая Диктаторът се съгласи да вземе 1 лира, 17 шилинга и 6 пен-са, а останалото - в обещания за добра воля в бъдеще… Ние претърпяхме поражение без война”56.
Другаде Чърчил написал, че Британия можела да избира “между срама и войната”; “ние избрахме срама и ще получим война”. За шест месеца остатъчна Чехословакия се разпаднала, а Хитлер влязъл в Прага.
Мюнхен несъмнено е отбелязал критичния психологически момент в междувоенната дипломация. Но той не е направил войната неизбежна; той посял объркването, в което се родили две фатални предположения. Първо, убедил Хитлер, а вероятно и Сталин, че една по-нататъшна мирна агресия ще донесе още повече безплатни дивиденти. Второ, създал впечатлението на запад, че разговорите с нацистите са били грешка. В следващия рунд от играта, когато на картата станало ясно, че и Полша ще бъде застрашена, Мюнхен показал, че Хитлер и Сталин ще търсят агресия с мирни методи; че Западът ще се опита да ги възпре без преговори; и че поляците ще се опитат да избегнат съдбата на Чехословакия на всяка цена. Това била смъртоносната рецепта.