Позицията на Хитлер не била толкова ограничена. Наскоро той си спечелил пълния контрол върху Вермахга и нямал никакви военни ангажименти. Сега поел постовете на военен министър и на главнокомандващ. Вече бил преодолял цялата опозиция в генералния щаб; а след уволнението на доктор Шахт поел директния контрол върху германската индустрия. Неговото протеже в Испания се радвало на победата си, а личният триумф в Мюнхен разбил отбранителните планове на източните му съседи. Неговите любимци причинявали проблеми навсякъде - в Клайпеда (Мемел) в Литва, в Свободния град Данциг, в германската общност в Полша и в Словакия, където местното националистическо движение гледало за подкрепа към Берлин. Той нямал определени военни планове за предстоящия сезон; но докато се навеждал над разтворената карта пред дебелото стъкло на прозореца си в “Орловото гнездо” в Берхтесгаден, сигурно му е изглеждало, че Европа е пълна с възможности. Върху коя нещастна жертва щял да си избере да връхлети орелът?
В началото на 1939 г. предпочитанията на Хитлер все още били насочени към някаква сделка с Полша. Три седмици след Мюнхен той извикал полския посланик в Берхтесгаден и му очертал възможностите. Това била кулминацията на дългите приготовления, които завели Гьоринг на няколко ловни излета в полските гори и които подвели комунистическата пропаганда да предположи, че нацистко-полският съюз вече съществува58. Предложенията на Хитлер се съсредоточили около идеята, че ако поляците отстъпят своите права в Данциг и позволят изграждането на аутобан Берлин-Кьонигсберг през полска територия, те могат да се обединят в благоприятен политически и икономически съюз, насочен срещу Съветския съюз. Загатнатата заплаха не трябвало да се изрича на глас. Ако поляците били достатъчно глупави да откажат, тогава Хитлер пак щял да превземе Данциг и щял да потърси политически и икономически съюз със СССР, насочен срещу Полша. Трябва да се приеме, че добре известните расови и идеологически предразсъдъци на Хитлер са го накарали да очаква бързо
съгласие. В крайна сметка, тъй като полските полковници трябвало да се борят с най-голямата еврейска общност в Европа и тъй като Полша била жестоко антикомунистическа, на него сигурно му се е струвало, че двете държави са естествени съюзници.
За жалост нито Хитлер, нито онези, които го съветвали, не знаели много за полския дух. Те не знаели, че полският национализъм бил точно толкова враждебно настроен срещу Германия, колкото и срещу Русия. Не знаели, че полските полковници можели да се почувстват атакувани за тяхното справяне с еврейския въпрос особено когато се намесят чужденци. Преди всичко, те не разбирали, че отговорът на наследниците на маршал Пилсудски щял да бъде напълно различен от този на Чембърлейн и Бенеш. Полковниците не възнамерявали да се покланят и да си тътрят краката пред един бивш австрийски ефрейтор. Техният инстинкт им подсказвал да се сражават и да паднат в бой. Всеки поляк, на когото се налагало да се справя с нацистките и съветските заплахи през 1939 г., бил подкрепян от моралното завещание на маршала: “Да бъдеш победен, но да не се предадеш, това е победа”59.
И фюрерът продължавал да си клати краката. Седмиците минавали; Полша очевидно започнала “преговори за търговия и приятелство” със СССР; предложенията на Берлин останали без отговор. На 21 март 1939 г., седмица след сгромолясването на Чехословакия, полският посланик бил повикан отново и получил съобщение, че фюрерът е бесен заради липсата на напредък. На 28 март Германия се отказала от пакта си за ненападение с Полша. Нацистката пропаганда се прехвърлила върху проблема за Данциг и се оплакала от непоносимия тормоз над германското малцинство в Полша. На 31 март Полша получила от Великобритания спонтанна гаранция за своята независимост. Отговорът на Хитлер, на 3 април, бил да издаде тайни директиви за планиране на превземането на Данциг и за възможна война с Полша, Р&дщ
Междувременно в скута на фюрера падали награда след награда. На 10 март автономното словашко правителство било обявено за свалено от централните чехословашки власти в Прага; и обиденият словашки лидер, отец Тишо, апелирал за защита към фюрера. После чехословашкият президент помолил за разговор в Берхтесгаден. След ужасен скандал пред дебелото стъкло на прозореца и след едно от най-театралните представления на Хитлер, през което припадналият му гост трябвало да бъде съживяван с инжекции, президентът Хаха кротко приел, че разпадането на страната му е неизбежно. Бохемия и Моравия били превърнати в нацистки протекторат; Словакия щяла да стане суверенна република; Подкарпатска Рутения щяла да бъде отстъпена на Унгария. Хитлер влязъл триумфално в Прага, както по-рано влязъл във Виена, без нито един изстрел. На 21 -ви германските войски превзели литовския Ме-мел. Това била точката, в която Чембърлейн най-накрая проумял истината, че Хитлер не е “човек, който си държи на думата”. Британската гаранция за Полша, един блъф, предприет от слаба позиция, бил продуктът на късното му осъзнаване. За да сложат капак на всичко, унгарците превзели Рутения без ничие разрешение. На Разпети петък, 2 април, италианската армия нахлула в Албания. Европа вече била във война.