Обърнати към специфичния си ангажимент с Полша, западните сили сега се опитвали да вземат някакви практически мерки. През април и май една междусъюзническа мисия посетила Варшава. Тя постигнала твърдото споразумение, че в случай на германска атака срещу Полша задачата на полската армия ще бъде да задър-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
997
SUSANIN
НА 26 февруари 1939 г. Болшой театър в Москва огласил разточително съживяване на най-популярната опера в Русия. “Живот за царя” (1836) на Глинка била скрита след Болшевишката революция; и представяната за кратко продукция от 1924 г. под заглавието “За чука и сърпа” нямала успех. Но преоборудвана с политически правилно либрето и още едно заглавие “Иван Сусанин”, сега тя можела да възстанови огромната си популярност от предреволюционните десетилетия1. Това бил най-ясният знак, че партийната линия се преместила, за да обхване традиционния руски национализъм.
Операта на Глинка била идеологическо творение от самото си начало. Описана като “патриотична, героико-трагическа опера”, тя била композирана след Полското въстание от 1830-1 г., отразявайки “решителността на композитора да въплъти държавната идеология в символичен звук”?. Обстановката в либретото е от 1613 г., в момента, когато основателят на династията Романови се борел да въведе ред в хаоса на Смутните времена. В най-добрата традиция на “операта на спасението” тя разказва историята за един добър руски селянин, Сусанин, който спасява царя от лапите на подлите полски нашественици. В това отношение операта следва непосредствено патриотичния учебник “Руска история за целите на възпитанието” (1817), съставен от брата на композитора.
Естетическата концепция на Глинка била да използва противопоставянето между руските герои и полските злодеи в целия спектакъл. Имало две групи главни герои, два редуващи се хора — полски и руски: два контрастни сценографски и музикални стила. Безличните поляци са характеризирани чрез крайности, пеят и танцуват изключително във формален колектив под мелодиите на polonez, mazurka и krakowiak. Руснаците пеят или очарователни народни песни, или романтична лирика в модния “итало-руски стил”. Нищо не е пожалено, за да се наблегне върху политическото послание.
След убийството на Сусанин епилогът достига до кулминацията си със сцената на триумфалното влизане на Михаил Романов на Червения площад. Тук музиката се променя в свещен “химн-марш”, а думите — в суперпатриотичен химн:
Славея, славея, наш русский царь,
Господом данный нам царь-государь.
Да будет бессмертен твой царекый род.
Да им благоденствуеть русский народ.
(Слава за нашия руски цар,/ На нашия даден от Бога цар-господар./ Да бъде безсмъртен царският ти род./ Да благоденства с него руският народ.)
В продукцията от 1939 г. химнът бил променен надлежно:
Славея, славея ты Русь моя!
Славея ты, русская наша земля!
Да будет во веки веков силна Любимая наша родная страна.
(Слава на теб, моя Рус,/ Слава на теб, руска земя/ Во веки веков да бъде силна/ Любимата наша родна страна.)
998
TENEBRAE
Силата на операта, впрегната в национализма, най-често се обсъжда във връзка с Вагнер. Но при Глинка връзката е още по-изрична. Действително чувствителността към руския национализъм определяла къде и кога може да бъде поставяна операта. В царска Русия тя се превърнала в автоматичен избор за откриването на всеки оперен сезон в Москва и Санкт Петербург. До 1879 г. тя осъществила своето 500-но представление. Поставяна била в Прага на чешки през 1866 г.; в Рига на латвийски през 1878 г.; и в Германския театър в Позен, Прусия, през 1899 г. Но никога не намерила своя публика във Варшава или в Краков. Нещо по-знаменателно, през февруари 1940 г., на първата годишнина от нейното възраждане в Москва, тя се радвала на своята премиера под покровителството на нацистите в Берлин.