Ролята на Червената армия в Полша останала несигурна, докато не бил разрешен конфликтът с Япония. Решителната съветска победа при Халхин-гол на 28 август, постигната от бронираните сили на един неизвестен генерал, наречен Жуков, изглежда, била предварително условие за активни съветски действия в Европа. Може би не случайно Сталин отлагал своето навлизане в Полша, докато не било подписано примирието в Монголия на 15 септември и дивизиите на Жуков можели да се завърнат през Урал65.
Германско-съветският пакт създал нова геополитическа рамка в Европа. Големият триъгълник се преобърнал, като западните сили (Британия, франция и Канада) се изправили срещу комбинация в центъра и на изток. (Виж Приложение III, стр. 1318.) Триъгълникът обаче не бил съвсем пълен, тъй като западните сили и СССР избягвали директна конфронтация. Това означавало, че Западът ще си затвори очите за агресиите на Сталин, стига Сталин да ограничи своите антизападни дейности до пропагандата и до логистичната подкрепа за Германия66. Въпреки това германско-съветският пакт преобразил европейската сцена. Той позволил на Германия и на СССР да унищожат Полша и да възстановят общата си граница, която съществувала през целия XIX век. След това той им позволил да премахнат всички малки държави, които се изпречили на пътя им. В малко по-дълъг срок пактът дал на Хитлер възможност да атакува Запада с подкрепата и насърчението на Сталин.
В по-късни години пактът Рибентроп-Молотов щял да бъде оправдан на основание на това, че дал време на Съветския съюз да изгради своята отбрана. Като знаем какво е станало две години по-късно, аргументът изглежда правдоподобен; но това може да е още един класически случай за четене на историята отзад напред. През 1939 г. действително съществувала възможност Хитлер да се обърне срещу СССР, след като победи Запада; но това била само една хипотеза, и то не най-вероятната или най-непосредствената. Можели да се вземат предвид поне три други сценария. Единият бил възможността Германия да бъде победена от Запада както през 1918 г. Другият включвал перспективата Германия и Западът да се сражават до една кървава патова ситуация, след което СССР можел да се появи като арбитър в Европа, без да изстреля нито един изстрел. Това било мнението на Гьобелс за съветската игра. “Москва възнамерява да се държи настрани от войната, докато Европа изчерпи …последните си сили, отбелязал той. После Сталин ще тръгне да болшевизира Европа и да наложи свое управление“67. Третата възможност била Сталин да използва интервала от западната война на Хитлер, за да се подготви и самият той да започне офанзива.
Благодарение на закриването на съответните съветски архиви историческото познание по тези въпроси остава колебливо. Но съществуват и две важни индикации. Първо, има много малко доказателства, които да показват, че през 1939 г. Червената армия е отдавала приоритет на подготовката на отбрана в дълбочина. Напротив, тя се отнасяла благосклонно към теорията за революционната атака. Сталин често наблягал, че комунизмът не е същото нещо като пацифизма; говорейки пред курсантите през 1938 г., той наблегнал върху това, че Съветската държава ще поеме военна-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1003
та инициатива, когато се наложи. Второ, изследванията върху разположението на Червената армия в началото на лятото на 1941 г. внушават, че предишните две години са били изразходвани в създаването на определено офанзивна позиция68. Те ясно обясняват бедата, която я връхлетяла по-късно (виж по-долу). В такъв случай може да се стигне до заключението, че Сталин е сключил пакта с нацистите не за да спечели време за отбрана, а за да изиграе Хитлер в играта на пресметната агресия60.
Сигурно е само, че германско-съветският пакт въвлякъл Европа в събития, които никой не бил предвидил. През първата фаза, 1939-41 г., докато пактът все още съществувал, нацистките и съветските авантюри продължавали бързо във всяка от предварително начертаните им сфери. Червената армия постигнала противоречиви успехи; но зашеметяващото завоюване на Западна Европа от Вермахта дошло по-бързо, отколкото най-въодушевеният германски генерал можел да си представи. Във втората фаза, 1941-3 г., нацистката военна машина била хвърлена на изток. Германско-съветската война съставила централното военно противопоставяне, в което щяла да бъде решена съдбата на Европа. Западните сили, редуцирани до контрола върху един въоръжен остров, можели да упражняват само периферно влияние. Във финалната фаза, 1943-45 г., Съветската армия на изток се комбинирала с нарастващите британски и американски сили на запад, за да осигури поражението на Германия.