Нацистко-съВетското партньорство (септември 1939 - юни 1941). Благодарение на тайните протоколи от германско-съветския пакт, много участници в началото на кампанията на Втората световна война влезли в битката с лъжливи предположения. Западните сили мислели, че са дали гаранция на един съюзник срещу заплахата от нацистка агресия; всъщност те дали гаранции на един съюзник, който бил атакуван както от Съветския съюз, така и от Третия райх. Поляците мислели, че тяхната задача е да задържат германското настъпление петнадесет дни, докато французите прекосят германската граница на запад; всъщност се изправили срещу непосилната задача да задържат сами и Вермахта, и Червената армия, французите не предприели офанзива; британците ограничили помощта си до пускане на брошури над Берлин.
При това разположение на силите нашествениците в Полша се радвали на всяко възможно предимство. Германското командване притежавало приблизително същите 60 дивизии, колкото и неговият полски противник; но благодарение на окупацията на Чехословакия обградило Полша едновременно от три страни. То се радвало на решително превъзходство, както в механизирани сили, така и във въздушна мощ, която щяла да причини стотици Герники над Полша през първите дни. Преди всичко то можело уверено да пусне своите бронетанкови дивизии дълбоко в полската територия, сигурно, че съветските партньори ще осуетят всички полски контрамерки отзад. Съветското командване държало коза. Отказвайки се от всякакво единно разписание с германците, съветските генерали можели да наблюдават и да чакат, докато Полша се разтегне върху германската решетка, преди да влязат, за да получат coup de grâce. Поради това в Полската кампания от 1939 г. военните операции били засенчени от политиката и предателството. Поляците знаели своя дълг - да се сражават пет седмици в една безнадеждна борба. Западните сили обявили война на Германия, но от-
1004
ТНМЕВНАЕ
казали да се конфронтират със Съветския съюз, дори когато съветското съучастничество станало очевидно. Те също така не се намесили в сраженията. Британците не можели, а французите просто не го направили, френските мобилизационни процедури били планирани като подготовка за дълга война: те изисквали всички дивизии по фронтовата линия да бъдат сведени до статуса на временни кадри през дълъг период на реорганизация, който изключвал всякаква незабавна офанзивна операция. Така че Хитлер и Сталин постигнали всичко точно така, както го искали.
Призори на 1 септември германските колони щурмували Полша от север, запад и юг. Полските отбранителни линии, разположени близо до границата, били надхитрени. Варшава била обкръжена от 9-и. Цивилното население било подложено на безпрецедентни бомбардировки. Германската пета колона действала зад фронтовите линии. Нацистките айнзацгрупен се появили отзад, застрелвайки съпротивляващите се, изостаналите и евреите. Пищящите пикиращи бомбардировачи “Щука” унищожавали железопътни линии, пътища и мостове заедно с бегълците, струпани по тях. Варшава, почти разрушена до основи, се окопала за продължителна обсада. Полската армия се прегрупирала на югоизток за защита на Лвов, докато подготвяла решителна контраатака в центъра срещу Бзура. На 15-и едно нацистко комюнике обявило лъжливо, че Варшава е паднала. (Тя се държала още две седмици.) Но Сталин може би си е помислил, че губи. Ударът бил нанесен на 17-и, когато войските на Червената армия се изсипали през източната граница. Те предизвикали тотално объркване чрез своите лъжливи комюникета, че спасяват Полша от нацистите. Всъщност се придвижвали право към договорената демаркационна линия на река Буг и до южната граница с Румъния и Унгария, за да я затворят. Германците и Съветите организирали общ парад на победата в Бжешч (Брест-Литовск), преди да уточнят подробностите за своята победа.
Германско-съветският договор за дружба, сътрудничество и граница, подписан на 28 септември, стигнал много по-далеч от пакта отпреди пет седмици. Той прена-чертап демаркационната линия, поставяйки Литва в съветската сфера в замяна срещу къс от Централна Полша. И съдържал още един таен протокол, който предвиждал обединени действия срещу полската “съпротива”. Тези мерки били наложени, когато Варшава най-сетне се предала. Полското правителство избягало в изгнание. Голям брой полски войски се скрили в горите или избягали в чужбина. Окончателната капитулация станала на 4 октомври, деня, в който Хитлер пристигнал във Варшава, за да приеме поздравите на своите възхитени легиони. Всичко на изток от Буг било взето от Съветите.