Мислите на Хитлер в този критичен момент били записани от верния шеф на неговата пропаганда:
Мнението на фюрера за поляците е ужасно. Повече като за животни, отколкото като за човешки същества, напълно примитивни и безформени. И една управляваща класа, която е незадоволителен резултат от смесването между по-низшата раса и арийската господарска раса. Мръсотията на поляците е невъобразима. Техният капацитет за интелигентна преценка е абсолютна нула…
Фюрерът няма намерение да асимилира поляците… Ако Хенри Лъвът беше завоювал Изтока… резултатът определено щеше да бъде силно славянизирана раса от германски мелези.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1005
Сегашната ситуация е по-добра. Сега ние познаваме законите на расовата наследственост и можем да се справим с нещата според тях70.
Двойната окупация на Полша поставила две лаборатории на тоталитаризма една до друга. В продължение на две години нацистките и съветските лешояди кълвяли необезпокоявани падналото тяло на Полша. В Германската зона западните райони били анексирани към Райха и подчинени на интензивен режим на расово пресяване и германизация. Всички други райони били хвърлени към тъй нареченото Общо правителство на Полша под управлението на SS и военните. Тази “Гестаполандия”, непод-чинена нито на полските, нито на германските закони, се превърнала в основно място за изпробване на нацистката идеология. Тя била единствената част от окупирана Европа, където в търсене на своя източен Lebensraum, нацистките плановици имали време да приложат своята расова политика с пълна сила и върху цялото население.
След първата инспекция на Химлер застаряващите и душевноболните били грабнати от болниците, сиропиталищата били претърсени за момчета и момичета, подходящи за расовата програма за организация на Lebensborri’\ а в Аушвиц и Майданек били организирани концентрационни лагери, за да се справят със съпротивата. В акт на хладнокръвен геноцид, в тъй наречената AB-Aktion, около 15 000 полски интелектуалци, чиновници, политици и духовници били подбрани за разстрел или за затваряне в концентрационните лагери. От края на 1939 г. голямата полска еврейска общност била затворена в обозначени гета, които постепенно били заградени със стени, заключени и напълно отделени; еврейски съветници, подкрепяни от еврейски полицейски сили, били вербувани да управляват гетата под нацистки надзор72. [Auschwitz]
В съседната Съветска зона бил организиран фалшив референдум, който да узакони претенцията, че “Западна Белорусия” и “Западна Украйна” са избрали анексирането. Тази “ГПУ-ландия”, която останала отделена с кордон от останалата част на СССР, била разтерзана с пълна сила от сталинския терор. Около четиридесет категории хора, от полицаи до филателисти, били подбрани за незабавен арест и депортиране. До лятото на 1941 г. между 1 и 2 милиона души били транспортирани или в сибирските лагери, или на принудително заточение в Централна Азия. Терорът бил насочен не само срещу всички бивши полски държавни чиновници до селските учители и лесничеите, но също така и срещу всички общностни организации йа белоруси, украинци и евреи. Народите, които уж били “освободени от полското управление”, били изтерзани толкова безмилостно, колкото всички останали. В акт на хладнокръвен геноцид около 26 000 полски военнопленници - повечето запасни офицери и следователно интелектуалци, чиновници, политици и духовници - били взети от техните лагери и застреляни в серия от кланета, известни под общото име Катин. На граничния мост над Буг край Брест хората, влизащи в СССР, срещали други, включително евреи, които търсели убежище в Райха. “Къде по дяволите отивате?, възкликнал веднъж един офицер от SS. Ние ще ви избием.”73
Пълният размер на сътрудничеството между SS и НКВД в онези години никога не бил установен точно. Нацистките документи изчезнали; а съветските архиви останали затворени. Дори и така, високопоставен съветски офицер за свръзка бил прикрепен към щаба на SS в Краков чак до 1941 г. Нацистки и съветски делегации присъствали на общи конференции; разменяли си затворници; нацистката и съветската про
1006
TENEBRAE
паганда работели в унисон и с пълна сила. От 24 август съветската преса обърнала предишната си политика и започнала да цитира Völkischer Beobachter като надежден източник за информация. “Правда” обявила, че “германско-съветската дружба сега е установена завинаги”74. fKATYKij
Безпомощността на западните сили несъмнено окуражила Хитлер и Сталин. Онова, което един френски политик кръстил drôle de, или “фалшива война”, било забавно само за онези, които не били замесени директно. През 20-те месеца след падането на Полша 13 европейски страни щели да бъдат прегазени - 8 от Хитлер и 5 от Сталин, Сталин повел хорото, изпращайки Червената армия във Финландия на 30 ноември 1939 г.