* Източна Галиция - Б. пр.
** Източна Малка Полша - Б. пр.
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
111
ството, железарството, керамиката и фаянса. Те били толкова уверени в силата и просперитета си, че никой от дворците им не бил укрепен .(Виж Приложение III, стр. 1223.)
Религията играела изключително важна роля в живота на минойците. Централен обект на тяхното обожествяване вероятно е била Земната богиня, по-късно позната като Рея, майка на Зевс. Тя била показвана в много форми и от множество гледни точки и била съпровождана от други по-маловажни божества. Светилищата й се намирали на планинските върхове, в пещерите или в дворцовите храмове. Оцелели гравирани камъни показват голи жени, прегърнали свещените валчести камъни в екстаз. Жертвоприношенията били свързани с култа към Бика, с оргии и множество ритуални вещи като олтарни маси, съдове за оброци, кофи за кръв и статуетки на богинята на плодородието, където тя е изваяна с изключително тънка талия. Вездесъщите символи - рогове на бик и на labrys, или двуглава брадва, били носени на високи прътове по време на процесиите. Във време на опасност или бедствие жертвоприношенията на животни били допълвани с жертвоприношения на деца, дори с канибалски пиршества. (Все пак съпругът на Рея, Кронос, се помни като бог, който е разкъсвал и изяждал деца, и ако не е била една навременна хитрост, той е щял да изяде и малкия Зевс.) Поради това минойските ритуали били напрегнати. Но това е била важна съставка от социалния цимент, който поддържал обществото мирно и единно в продължение на векове. Някои наблюдатели отбелязват отсъствието на съвременна мъжественост в изображенията на минойските мъже21. Тези забележки задължително повдигат въпроси за ролята на острова при преминаването от “примитивния матриар-хат” към началото на “патриархалната войнственост”. (Виж Илюстрации 3,4.)
Минойската цивилизация процъфтявала на остров Крит най-малко хиляда години. Според сър Артър Евънс, правил разкопки в Кносос, тя е преминала през девет отделни фази, като всяка от тях може да се идентифицира с определен стил в керамиката, от ранноминойска I до късноминойска III. Зенитът бил достигнат някъде по средата на минойска II, през втората четвърт от второто хилядолетие пр. Хр. До това време, без придворните на терасата да знаят за това, първата от “големите катастрофи” била надвиснала над тях.
Етническата идентичност на минойците е предмет на значителни спорове. Старото предположение, че те са били елини, вече не се възприема широко. Линеарният А-шрифт, който може да даде ключ към езика от по-ранните периоди, още не е дешифриран; докато линеарният В-шрифт, който през 1952 г. бе идентифициран определено като гръцки, съвсем ясно принадлежи към последната фаза. Артър Евънс бе убеден не само в силното египетско влияние върху Крит, но и във възможността за египетска колонизация. “Оправдано може да бъде зададен въпросът, дали във времената… които отбелязват триумфа на династическия елемент в Долината на Нил, една част от по-старото население… в действителност не се е заселило на Крит.“22 Обаче в периода на второто хилядолетие в Крит, изглежда, са нахлували няколко преселнически вълни. С основание може да се предположи, че елинизацията на острова е започнала с една от най-късните вълни, известно време след “големите катастрофи”.
Друга възможност ни води към предположението, че в средния период минойците са били хети от Мала Азия. Хетите били индоевропейци и говорели език, наречен канезийски. Тяхната голяма конфедерация била около онова, което сега се нарича Хатусас в Анатолия, и те отправяли големи предизвикателства както към Месопота-
112
Карта 5. Древна Егея, II хилядолетие пр. Хр.
мия, така и към Египет. През XIV век пр. Хр. техният най-велик управник, Супилули-умаш или Шубилулиума (около 1380-1347 г. пр. Хр.) разширил владенията си чак до Йерусалим. През 1269 г. пр. Хр. хетите подписали съюзнически договор с Египет. (Двуезичният текст върху плочката, документирал това събитие, е най-старият съществуващ дипломатически документ и сега е изложен във фоайето на сградата на ООН в Ню Йорк.) През 1256 г. пр. Хр. хетитският цар Катушилиш III пътувал до Египет, за да присъства на сватбата на дъщеря си с фараон Рамзес II. И така, след като хетското влияние се е разпространило толкова широко в Близкия изток, много е вероятно то да е било пренесено от полуостров Мала Азия на остров Крит. Нещо по-специфично, откриването на култа към бика в хетския център Катал Хюк в Анатолия предполага една много по-близка връзка. Но нищо не е сигурно.