Катинското клане представлявало голямо неудобство за британската политика. Докато бил домакин на полското правителство, Лондон бил дълбоко обвързан със съюза си със Сталин. Един официален, но непубликуван британски доклад заключил, че съветската вина е “почти сигурна”. Но по-висшата морална цел на съюзническата кауза не можела да бъде изложена на риск. Така че били положени всички усилия за прикриване на фактите. Официалните агенции насърчавали вярата в съветската версия. Военната цензура изваждала от обращение противоположните свидетелства5. Ситуацията била обобщена в тайни документи на БОЕ: “Официалната версия на Обединеното кралство претендираше, че цялата работа е измислена… Всеки друг възглед би бил отвратителен за обществото, тъй като от него би могло да се заключи, че ние се съюзяваме със сила, виновна за същите зверства като германците”6.
Още по-изненадващо, в мирно време също имало много малко налична честна информация. Въпросът за убийствата в Катин бил повдигнат от съветските обвинители на Нюрнбергския трибунал; но обвиненията срещу германците скоро били оттеглени и делото не
1008
TENEBRAE
било разглеждано. През целия период на Студената война полските емигранти в Лондон не получиха разрешение да издигнат публичен мемориал; а на британските офицери им беше забранено да присъстват на ежегодните паметни служби. Въпреки безспорните открития на американската конгресна комисия през 50-те години на XX век, британският външен министър през 1989 г. все още декларираше, че истината е неизяснена. През 1990-1 г,, когато съветската отговорност бе потвърдена от президента Горбачов отчасти, а после и напълно от президента Елцин, британският закон за военните престъпления бе съставен внимателно така, че да изключи съюзническите престъпници от своя обхват. Бе докладвано, че няколко от предполагаемите убийци от НКВД все още са живи и здрави в Русия7.
В СССР и в управляваната от комунистите Полша “Катин” остана забранена тема точно петдесет години8. В близкото белоруско село, наречено Катин, бе издигнат голям съветски мемориал за нацисткото варварство, където бяха водени милиони посетители в точно пресметната политика на дезинформация.. “Черната книга на полската цензура” класифицира Катин като събитие, което не може да бъде споменавано дори за да се обвиняват нацистите9. Притежанието на Lista Katynska, списък на жертвите, публикуван в чужбина, беше криминално престъпление10.
През този половин век “Катин” предложи лакмусов тест за професионалната честност на историците и тяхното разбиране за реалностите на Големия съюз. В никакъв случай това не е най-крайният акт на съветската жестокост. Но той бил проблемът par excellence, който принудил коментаторите да избират между нарастващата тежест на доказателствата и удобните твърдения на победилите западни и съветски правителства. Онези, които решиха да кажат истината, бяха обвинени в “ненаучност”11.
ция срещу Британия, която да неутрализира Кралския флот и да раздели съюзниците. И още веднъж германското представление надминало всички очаквания. От безмилостната бомбардировка на Ротердам на 10 май до капитулацията на Белгия на 28-ми завоюването на Ниските страни отнело 18 дни. От прекосяването на френската граница на 14 май до падането на Париж на 16 юни победата над Франция отнела по-малко от пет седмици.
Падането на франция било едно от онези смразяващи кръвта събития, които отбелязали края на една епоха. От три века франция била смятана за главна военна сила. Победата от 1918 г. вероятно компенсирала бедствието от 1870 г. Но френската армия, с британска и полска подкрепа, сега била извадена от строя за по-малко време, отколкото било необходимо на Германия и Русия заедно да извадят от строя Полша. 1940 показала, че 1870 не е била грешка. Германските нашественици нямали числено превъзходство, нито дори в бронирани машини; но техните танкови дивизии провели този втори блицкриг с огромна стремителност и енергия. Непревземаемата Линия “Мажино”, която не навлизала в Белгия, просто била заобиколена; и танковете преминали в стоманена колона между британците на север и основната френска групировка в центъра. Когато заобиколените френски сили се изтеглили, те били преследвани от противник, който се движел с далеч по-голяма скорост и имал много по-голяма огнева мощ. При Арас един бригаден генерал на име Шарл дьо Гол провел единствената значителна бронирана контраатака. Но объркването било всеобщо. Британският експедиционен корпус бил разбит тотално и заседнал в дюните на Дюн-