ж\
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1009
керк. 51 -ва (Планинска) пехота се дала скъпо на скалите на Сен Валери ен Ko. Смърт, плен или евакуация били единствените алтернативи.
До средата на юни, когато Париж бил изправен пред повторение на обсадата отпреди 70 години, френската политическа върхушка се пречупила. За разлика от своите полски съюзници, които отказали да преговарят с нашествениците, френските лидери поели инициативата, предлагайки съглашение. Маршал Петен, героят от Вердюн, изпратил един свой подчинен до символичния вагон от Компиен да подпише капитулацията. Франция трябвало да се разоръжи; 2 милиона френски войници били интернирани за работа в Райха; едно автономно правителство, базирано във Виши в Оверн, получило право да управлява южната половина от страната при условие, че Елзас и Лотарингия се връщат на Германия, а Северна франция подлежи на германска военна окупация. Когато Хитлер дошъл да приеме поздрава от своите легиони на Шан-з-Елизе, той бил господар на Европа от Пиренеите до Припет. Няколко смесени британски, полски и свободни френски части били сформирани отвъд Ламанша; и един нов непокорен английски глас, на Чърчил, говорейки на отвратителен френски, прогърмял над радиовълните; “Une nation qui produit trois cents sortes de fromage ne peut pas périr.” Генерал дьо Гол декларирал: “франция изгуби битката, но не и войната”. [EMU]
Сравнена с могъщото завоюване на франция, германската въздушна офанзива срещу Британия трябва да е изглеждала като второстепенен въпрос. Но тя се оказала един от най-скъпите провали на нацистите. Поверена на райхсмаршал Гьоринг, тя се състояла от нарастващо кресчендо от нощни бомбени набези срещу пристанища и фабрики, тъй наречените “Blitz”, и от придружаващите ги въздушни битки, които имали за цел да спечелят превъзходство над Южна Англия и над Ламанша. Офанзивата използвала огромен въздушен флот от 1330 бомбардировача “Хайнкел” и “Юн-керс”, опериращи от бази в Северна Франция и подкрепяни от групи изтребители “Месершмит” и “фоке-Волф”. Тя била планирана като прелюдия към “Операция Тюлен”, инвазията в Британия, чиито детайли, включително арестът на около 1100 видни личности, били планирани предварително. Срещу нея се сражавали ескадрилите с изтребители от Кралските ВВС, оборудвани с “Харикейн” и “Спитфайър”, приблизително 10% от които били пилотирани от полски, чешки и френски пилоти. (Върховният ас се оказал чешки пилот, летял с 303 полска ескадрила.) Рейдът над Ковънтри, който не улучил фабриките за танкове, но изравнил със земята катедралата и 500 къщи, бил незначително събитие в сравнение с последвалите подвизи на Кралските ВВС над Германия. Но в съюзническата митология той се превърнал в един от главните символи на нацисткото варварство. Битката за Британия, която се водила повече от четири месеца, достигнала своята кулминация на 15 септември - деня, когато резервите на Кралските ВВС били почти изчерпани, но когато Гьоринг с неохота решил, че Луфтвафе не може да понесе още по-големите загуби. Въздушната офанзива и инвазията в Британия били отложени sine die*. “Никога в областта на човешките конфликти, казал Чърчил в Камарата на общините, толкова много хора не са би задължени толкова много на толкова малко други”. След разгрома при Дюнкерк това бил “Най-хубавият час” за Британия.
* За неопределено време - Б. лр.
1010
TENEBRAE
EMU
ПРЕЗ лятото на 1940 г. германската Райхсбанк начертала планове да превърне райхс-смарката в обща валута на икономическия съюз в цяла окупирана от Германия Европа. Тъй като нацистите никога не успели да наложат стабилен политически ред, плановете останали само на хартия.
Втори опит за валутен съюз бил направен тридесет години по-късно, под покровителството на Европейската комисия. Следвоенните договорености, базирани върху обезпечения със злато американски долар, вече не били подходящи; и валутите на Общия пазар, особено германската марка, били неудобно силни. Първо докладът на Баре от 1969 г., а после и комисията, оглавявана от Пиер Вернер от Люксембург, начертала планове за пълен EMU (Европейски валутен съюз) до 1980 г. Междувременно механизмът, кръстен “Змията”, щял да поддържа обменните курсове на валутите на страните членки в съответствие както помежду им, така и спрямо американския долар. Системата била обезоръжена бързо, след като САЩ напуснали доларовия златен стандарт през 1971 г. и след като Общият пазар приел Великобритания, която скоро напуснала Змията. Само пет от девет възможни валути се придържали към доста променената Змия през 70-те години.