1016
TENEBRAE
Харбър) тайните резерви на Сталин от свежи сибирски дивизии да пристигнат и да ги ударят В гръб. [SMOLENSK]
През 1942 г. Германското командване решило да насочи своето настъпление по южните степи. Техният приоритет бил да превземат украинските черноземи и далечния петрол в Баку. Но срещнали още по-ефективна съпротива; и отстъпващите съветски армии оставяли след себе си изгоряла земя. Индустриалните области били празни; фабриките били демонтирани и прехвърлени далеч на изток, а работещото население било евакуирано; големият бент на Днепропетровск, гордост на петгодишните планове, бил взривен с динамит. Германските войници се изкачили на връх Елбрус. Когато настъпила втората зима, те приближавали до Волга край Сталинград.
Германското настъпление към Волга разширило територията под контрол на Хитлер с площ, равна на всички нацистки завоевания в Западна Европа. Тя му дала Lebensraum, за което той мечтаел. Зоната на беззаконие извън Райха сега се простирала на повече от 1000 мили. Нацистите, както се оказало, нямали намерения да се съобразяват с желанията на местните жители. Нямало да има независими републики - само военно управление в регионите по фронтовата линия и райхскомисариати, управлявани от SS в “Ostland” и Украйна. Националното движение в Украйна, което през 1917-18 г. получило пълна германска подкрепа, щяло да бъде смазано. Чрез упорита глупост нацистите отритнали всяка възможност да спечелят населението на своя страна. Чрез абсолютна арогантност те превърнали най-големия си актив в непоносимо бреме. Тяхната диващина не познавала граници. Те не оставяли на новите си поданици друга възможност, освен да се съпротивляват. Сто селяни щели да бъдат екзекутирани за всеки германски войник, убит от “бандити”. Селата редовно били изравнявани въс земята, а жителите им - избивани. Нацистките чиновници се чувствали свободни да избиват хората по своя прищявка. В Полша населението било пресято, разделено на расови категории и снабдено с карти за дажби и разрешителни за работа според класификацията. Там, където евреите не били убивани веднага, били хвърляни в гета. Славянските нации, чийто елит подлежал на унищожение, се приемали за годни само като маса от необразовани робски работници. Няколко милиона мъже и жени били изпратени в Райха за принудителен труд. С нарастването на всички категории от “нежелани” нацистката мрежа от военнопленнически и концентрационни лагери се разширила извънредно много. Тъй като съветските военнопленници нямали никакви права, около 3-4 милиона мъже били оставени да измрат в заграждения под открито небе. Изтокът бил третиран като фонд за неограничена експлоатация на човешки и материални ресурси. За три години населението на Украйна намаляло с 9 милиона.
Но самозваният нацистки “Кръстоносен поход за цивилизацията” успял да привлече значителна подкрепа. Големи контингенти от Румъния, Унгария и Италия били изпратени на Източния фронт. Румъния овладяла Одеса и района “Транснистрия”. От Испания била изпратена елитната “Синя дивизия” на генерал франко. Съществуващата армия и полицейски сили в Балтийските държави били прехвърлени на германска служба. Наборници и доброволци прииждали от почти всички окупирани страни. Някои от тях, особено сред съветските военнопленници, били доброволци само на хартия, тъй като можели да избират между военна служба и гладна смърт. Но много други, особено от Западна Европа, се присъединили по желание. Генерал Власов, бивш
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1017
SMOLENSK
ПРЕЗ юли 1941 г. Вермахтьт превзел Смоленск с такава скорост, че местният пар-I тиен дом и всичко, останало в него, попаднали в германски ръце. Смоленските ар-I хиви съдържали подробни документи за всички аспекти от дейността на комунис-I тите след Революцията, включително за чистките на Сталин и за Големия терор. Занесени I в Германия, те били надлежно пленени за втори път през 1945 г. от американската армия и занесени в САЩ. Те били далеч по-малко от богатата колекция с нацистки документи, ко-I ито попаднали в американски ръце и които щели да оформят сърцевината на Американс-I кия документален център в Берлин. Но съветските власти никога не гарантирали свободен I достъп до своите държавни архиви, да не говорим за тайните партийни документи. Така че I неочакваният късмет от Смоленск имал неоценима стойност. Историческите изследвания, I базирани върху тези документи, пронизали мъглата на съветската пропаганда и западното I I теоретизиране и осигурили един от първите автентични погледи в истинското естество на I I комунистическото управление1.