Много съветолози и съветски апологети обаче не са доволни. След като рамкирали I I своите фантазии в рамките на информацията, че не са налице почти никакви доказателства I I от първа ръка, те нямали желание да се изправят срещу сериозните факти. И когато учени-I I ят, който пръв анализирал смоленските архиви, заключил, че Сталин е провеждал “почти I I непрекъсната чистка” през 30-те години, неговото твърдение просто било отхвърлено. “То-I I зи възглед, декларирал спокойно архиапологетът, е слабо подкрепен от наличните първич-I I ни доказателства”2. До падането на Съветския съюз подобна софистика често минаваше за I I наука.
Архивите винаги са привличали онези, които желаят да манипулират написването I I на историята. През 1992 г. руските власти разкриха съществуването на тъй наречения I I “Особый архив”, или “Специален архив”, който съветският режим водел отделно от всички I I други документи. Неговото пълно съдържание тепърва ще се проучва; но в допълнение кьм I I дневниците на Гьобелс, то сигурно включва такива въпроси като документите от френска-I I та Sûreté Nationale и от полската предвоенна Dwöjka, или “Военно разузнаване”, дори доку-I I менти на Британския експедиционен корпус (1940) и на Великото херцогство Люксембург. I I Говори се, че той съдържал изчезналите колекции на нацистката RSHA (Главна канцелария I I за сигурност на Райха). Очевидно нацистките ловци на архиви са скрили своята плячка от I цяла Европа в различни замъци и мазета в Полша и Източна Германия само за да видят ] I как тя на свой ред ще бъде плячкосана от Червената армия. Съветите си върнали много-! кратно за загубата на смоленските архиви, imetryka)
Още по-интригуваща е възможността части от пленените нацистки архиви да са би-! ли фалшифицирани, след като са попаднали в ръцете на комунистите. Във Варшава напри-I мер следвоенната комунистическа Служба по сигурността (UB) наследила документите на I бившия градски секретариат на Гестапо. Въоръжена с подходящи регистри, кодове, канце-I ларски материали, празни бланки за документи и официални печати, за кея било проста I работа да поправи документите. За UB почти не представлявало трудност да осигури доку-I менти, показващи, че полското съпротивително движение, Армия Крайова, е било ръково-! дено от нацистки колаборационисти3.
1018
TENEBRAE
Поради това в продължение на петдесет години мненията на историците за средата на XX век имаха едностранчив характер заради едностранчивото естество на документацията4. Но през 90-те години скритите съкровища на бившия комунистически свят започнаха да възстановяват баланса. В Германия, когато документите на източногерманската Щази издадоха тайните си, нацистките документи от Берлинския документален център бяха подготвени за прехвърляне на федералното правителство. Във Вашингтон бяха организирани конгресни слушания, които да предизвикат този ход5. Защото, както добре знаеха победителите от Втората световна война, “Силата носи знание и знанието носи сила”.
съветски офицер, командвал милионната Руска освободителна армия. Една казашка бригада привлякла много предвоенни изгнаници. Дори Waffen-SS набрали голям брой чужденци. [LETTLAND]
Холокост. Заедно с окупацията на своя Източен Lebensraum нацистите започнали своята най-голяма и най-систематична кампания на расов геноцид. Онова, на което те поставили характерния етикет “Окончателното решение на Еврейския въпрос”, по-къс-но било наречено “Холокост” или на иврит Шоа. Това било опит за използване на модерната индустриална технология за избиване на всеки еврейски мъж, жена и дете в Европа просто заради това, че са евреи. Нейната начална точка е неясна. Не е открита директна заповед на фюрера, макар че неговата крайна отговорност е неоспорима. Съществуват основателни причини да се предполага, че Хитлер е взел предпазни мерки, за да прикрие своето участие и да избегне лошата публичност, каквато се надигнала за по-ранната кампания на евтаназия77. Европейските евреи трябвало да бъдат първата, макар и не единствената мишена в нацистката програма за расови убийства.