1020
TENEBRAE
Били взети решения да се ускорят експериментите с газ Циклон-Б; да се създадат определен брой безкомпромисни лагери на смъртта - в Хелмно, Бевзек, Собибор и Треблинка; да се разширят нацистките концентрационни лагери в окупирана Полша, особено KL Auschwitz ll-Birkenau; да се проведат консултации с най-добрите германски фирми за дизайна на крематориумите и “освобождаването от излишъка”; да се съставят разписания и подвижен състав за международните железопътни транспорти; и да се мобилизират помощни формации. Ако някой не е знаел целта на упражнението, може да му бъде простено, ако го сбърка с ежегодно годишно събрание на германските скотобойни: 7-8 милиона “единици” били планирани за обработка. Проблемът бил как да ги съберат, да ги транспортират и да се отърват от тях възможно най-тихо и ефикасно, [noyades] От тогава нататък Окончателното решение процедирало без прекъсване в продължение на три години - от град на град, от гето на гето, от район на район, от страна на страна. През 1942-3 г. то се концентрирало върху най-голямата отделна категория - трите милиона евреи от окупирана Полша. През 1943-5 г. се разпространило на Балканите, в Ниските страни, във франция и в Унгария. Накрая постигнало може би 65% от целите си. Спряло чак когато съоръженията били превзета от съюзническите армии.
С времето ужасяващите измерения на човешката природа in extremis станали добре известни чрез масата от мемоари и документален материал. Умно малко еврейско момиченце записвало ежедневните си мисли, докато лежало в скривалището си на Принзенграхт №263 в Амстердам79. Шефът на Judenrat, или Еврейския съвет, във Варшава записал болезнените дилеми, срещу които се изправил, опитвайки се да служи както на своя народ, така и на нацистите80. Автобиографията от килията на смъртника на бивш комендант в лагер на смъртта разкрива един добросъвестен и сантиментален човек, напълно глух за моралното порицание:
В Аушвиц аз наистина нямах причина да се оплаквам, че съм отегчен… Пред себе си имах само една цел, да подтиквам всеки и всичко напред, за да мога да довърша формулираните мерки.
Трябваше да наблюдавам хладнокръвно как майки със смеещи се или плачещи деца отиват към газовите камери… Трябваше да стоя с часове в ужасното зловоние… Трябваше да гледам през шпионките… и да наблюдавам процеса на самата смърт.
Семейството ми със сигурност бе осигурено добре в Аушвиц. Когато виждах децата си да играят щастливо или наблюдавах възхищението на жена ми от най-малкото, често ме спо-хождаше мисълта, колко ли ще трае нашето щастие?81
Някои използвали въображаемата интуиция на художествената литература, за да стигнат до тези долни царства.82 Но най-затрогващите свидетелства идват от онези, които просто са се опитвали да съхранят своята човечност, [responsaj
Дискусиите за тогавашните становища са съсредоточени около предполагаемата пасивност на евреите и предполагаемото съучастничество на неевреите. И двете обвинения са преувеличени. Имайки предвид вдъхновяващия пример на Янош Кор-шак, известен полски писател, който спокойно придружил група сираци в последния им път от гетото, един оцелял боец казал: “Да вървиш тихо също беше героично”83. Друг си спомня за бездействието на своето собствено еврейско семейство, когато
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1021
RESPONSA
HA 3 октомври 1943 г. едно момче било спасено от Kinderaktion, които избили огромен брой еврейски деца в построеното от нацистите гето в Каунас (Ковно) в Литва. Човекът, който спасил момчето, попитал своя равин дали може да бъде отгледано като негов собствен син. Равинът казал нещо, за да го успокои, но отговорът бил “Не”. Момчето винаги трябва да бъде учено да почита своите баща и майка1.
В обширната литература за еврейския Холокост малко неща могат са сравнят по своето морално величие с отговорите на равините от гетата в окупираната от нацистите Европа. Отговарянето на въпроси за религиозните дилеми на тяхното паство било едно от основните задължения на равините; и те имали обичай да записват зададените въпроси и дадените отговори. Съществуват няколко такива регистъра, но никой не е по-затрогващ от този на оцелелия равин Ефраим Ошри от Каунас, който събрал всичко след войната. Дори най-краткият подбор от съдържанието разкрива една общност на ръба на изчезването, която все още била решена да води принципно съществуване:
• Може ли евреите да се опитат да се спасят, като се сдобият с фалшиво свидетелство за (Християнско) кръщене? Това е абсолютно забранено.