• Допустимо ли е за една бременна жена да се опита да абортира в гетото? Да, защото без аборт както майката, така и детето ще бъдат убити.
• Една жена в гетото, чийто мъж е изчезнал, може ли да бъде освободена от обичайните правила, направляващи повторния брак? Не.
• Може ли евреин в гетото да се самоубие? Подобре е да бъде погребан след самоубийство, отколкото да бъде кремиран след унищожение.
• Може ли евреин отстъпник, който носи кръст, да бъде погребан в светата земя? Да, но на известно разстояние от другите погребения.
• Може ли дете, родено от извънбрачен разврат, да получи ритуала pidyan haben за първороде-
ното? Да.
• Какво трябва да се направи с дрехите на убитите евреи? Според религиозния закон окървавените дрехи трябва да бъдат погребани; но неопетнените дрехи може да се дадат на децата на жертвите2.
Казва се, че отговори, дадени под натиска на Холокоста, излагат прекалена снизходителност. Това е въпрос на експертна преценка. Но всеки може да разпознае желанието да се комбинира строгостта на еврейския закон с дълга за състрадание. През август 1941 г. например германски войници напълнили синагогата в Слободка с мъртви котки и кучета, преди да накарат група евреи да разкъсат свитъците на Тора върху труповете на животните и да подпалят сградата. Когато попитали равин Ошри как може да се получи изкупление,
1022
тшевяае
засипаните хора гладували. Неговият отговор бил ясен, но благ: “Те трябва да постят в изкуплението, ако могат”1.
Много коментари са направени по обвинението за тъй наречената “пасивност” на обречените евреи в Европа. В някои кръгове евреите, принуждавани да сътрудничат на на-цисткте, дори са заклеймявани като “военнопрестъпници”4. Хасидисткият възглед определено бил, че “Божието лице е покрито” по време на преследване и че набожните евреи трябва да приемат съдбата си5. Нехаен ди спсите равини не следвали такива строги правила, макар че съществувала продължителна традиция за уважение към закона на земята. Главният равин от Атина унищожил списъците с членовете на своето паство, позволявайки на мнозина да оцелеят. Главният равин от Солун не постъпил така и повечето хора от неговото паство били избити.
Истинският въпрос бил, че решенията дали да сътрудничиш, или да се съпротивляваш, били вземани въз основа на позитивен морален принцип. Дори там, където не се предприемали действия, доказателствата не подкрепят моралната пасивност или безразличието. Но обратните примери са легион. Екип от еврейски лекари във Варшавското гето решили да извлекат полза от своето нещастие и да извършат научно изследване върху симптомите на своето собствено гладуване. Скрито в един заровен пом за мляко, тяхното изследване оцеляло, за да бъде публикувано в следвоенна Варшава6.
В нацисткия лагер на смъртта Заксенхаузен един еврейски член на Бопс1егкоттап(1о, който вършел физическата работа при унищожението, разпознал върху рампата равина на своето паство. Единствената молба на равина била 1иг, най-горният прешлен от гръбначния му стълб, да бъде спасен. (В еврейската вяра 1иг е сърцевината, около която тялото ще се преобрази в отвъдния живот.) И човекът отсякъл костта от трупа на равина и за последен път бил видян как дава клетва да я погребе в света земя в Йерусалим след войната7.
съседите им били подкарани към газовите камери84. Евреите участвали в нелегалното партизанско движение, понякога в отделни бойни части; а в няколко гета били вдигнати въоръжени въстания. Във Варшава героичното въстание в гетото избухнало на 19 април 1943 г., за да се противопостави на окончателното изселване. То продължило три седмици, докато всички с изключение на осемдесет от бойците били убити. Неговият лидер, Мордекай Аниелевич, се самоубил с последната група от свои приятели на последния редут на улица “Мила”85. Един решителен пробив в Треблинка довел до успешното бягство на 300 лагерници. [КАТУй]
Отношението на неевреите не било еднакво. Повечето хора, които също живеели в сянката на терора, не правели нищо; някои подпомагали геноцида. Но много проявили състрадание. Един поет изпитал мъка при вида на детско игрище до стената на гетото във Варшава, което му напомнило за самотната смърт на Джордано Бруно:
Мислех си за Кампо ди фиори във Варшава до небесната въртележка в една ясна пролетна вечер под трелите на карнавалната музика.
Живата мелодия заглуши
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1023
залповете от стената на гетото
и двойки летяха
високо в безоблачното небе.
Онези умиращи там, самотните забравени от света, нашият език се превръща за тях в език на древна планета.