Докато, когато всичко е легенда
и много години са минали,
на ново Кампо ди фиори
яростта ще пламне срещу думата на поета“.
Един мъдър католически интелектуалец написал за моралната намеса дори на онези, които не вземат реално участие87.
Отговорът на Европа на Холокоста докоснал дълбините на покварата и висините на героизма. В центъра на бурята, в окупирана Полша, шансовете за спасяване на евреите никога не били много големи. Критиците от по-щастливите страни не винаги разбират как един тоталитарен режим принуждава всеки под неговата власт до различни степени на съучастничество. Несвободните хора не могат да бъдат съдени според критериите на свободните общества. Дори и така имало отделни хора, тъй наречените szmalcownicy, или “огняри”, които продавали избягалите евреи (и участници в Съпротивата) на Гестапо. Имало и други, които рискували живота си и живота на своите семейства, за да скрият и защитят бегълците. През 1943 г. полската съпротива създала организациите legota, които помагали за спасяването на евреите88. Може би 150 000 души, или 5%, оцелели скрити в хамбари и мазета, в манастири, с фалшиви документи или в горите89. [batt-ioi]
Другаде, при по-малко екстремни обстоятелства, европейците проявили всичко - от благородна жертвоготовност до апатия. В Копенхаген, където крал Кристиян яздел по улиците и в знак на съчувствие носел лента със звездата на Давид на ръката си, повечето от общо 30 000 датски евреи успели да избягат. В Румъния, където армията и полицията избила стотици хиляди евреи на своя отговорност, правителството въпреки това упорствало и не искало да предава румънските евреи на нацистите. Във франция, където режимът във Виши ръководил свои отвратителни концентрационни лагери, като в Ле Верне, местната milice поела инициативата за залавянето на евреите. Те разграничавали “чуждите” еврейски бегълци от “местните” френски евреи, само 8% от които изгубили живота си. Френските протестантски църкви изразили своя протест, а френската съпротива се опитвала да разрушава депортационните влакове. В Холандия, която не била окупирана от нацистите до 1944 г., един изобретателен шведски дипломат, Ралф Вапенберг, организирал бягството на много евреи. Той щял да изчезне, заради всичките си усилия, след съветски арест. Местните ционистки лидери били обвинени в поразителни дела за сметка на други. Дори в окупираните от Германия острови в Ламанша евреите били предавани. Най-общо евреите били
т
1024
ТЕМЕВЯАЕ
най-сигурни във фашистка Италия, в окупираната от Италия част от Югославия, във фашистка Испания или в Португалия90, [таее] *
Липсата на демонстративен протест от страна на Ватикана била предмет на много последвали спорове. Злословниците срещу Пий XII вярват, че той бил безразличен към еврейската трагедия. Неговите защитници твърдят, че бил раздиран от страхове за ответни мерки срещу германските католици и от желание да поддържа “безпристрастие” между злините на фашизма и комунизма91. Той определено не направил почти нищо за милионите католици, избити от нацистите.
Точният брой на еврейските жертви никога няма да стане известен. На Нюрнбергския трибунал бе изчислено, че са били около 5,85 милиона. Не е вероятно цифрата да се отклонява много от истината. В по-закръглени изчисления общата цифра възлиза на около 3 милиона евреи от предвоенна Полша, около 2 милиона от СССР и около 1 милион от другите страни. Може да има известно припокриване между полската и съветската категория, тъй като през 1939 г. източната част на Полша била анексирана от СССР. Но никоя отговорна оценка не свежда общата цифра под 5 милиона92. От количествена гледна точка тази цифра може да се сравни с оценката за около 8,7 милиона съветски и около 3,5 милиона германски военни загуби и за цивилните загуби сред украинците, поляците неевреи, белорусите и руснаците, като загубите на всяка от тези нации се изчислява на около няколко милиона93, [висздсд
В продължение на много години след войната две кръгли цифри се ползвате широко разпространение: “шест милиона” жертви от Холокоста общо и “четири милиона” загинали в Аушвиц. Първата цифра, макар и донякъде висока, е доста вероятна. Втората цифра е била невъзможна. Аушвиц приел двама души, които по-късно били обявени за християнски светци. Блажената Едит Щайн била еврейка, покръстила се в католицизма, заловена от нацистите в Холандия. Отец Максимилиан Солбе бил католически свещеник, който дал живота си, за да спаси от смърт един женен лагерник. Петдесет години по-късно все още причиняват болка опитите да се намерят подходящи начини за честване на паметта и признаване на мултинационалния и мултире-лигиозния характер на жертвите94.