Един от главните проблеми по онова време се криел във факта, че външният свят не можел да схване чудовищностга на онова, което ставало. Още през септември 1940 г. един смел офицер от полското нелегално движение, Витолд Пилецки (1901-48), успял да проникне в Аушвиц I. Той прекарал две години, организирайки тайни ядра на съпротива в лагера, а после избягал95. Но събраната информация не била преценена като достоверна извън Полша. Когато полското правителство в изгнание публикувало доклад за съдбата на полските евреи, един водещ еврейски член на правителството се самоубил от отчаяние заради слабата реакция96. Когато полски куриер посетил Вашингтон, за да даде свидетелство на очевидец за лагерите на смъртта, той бил посрещнат със смразяващите думи на върховния съдия франкфуртер: “Ние не каз-
* Авторът не споменава за спасяването на българските евреи, което говори не за неговата преднамереност, а за липса на информация, която започна да се огласява пред света едва в края на 90-те години, а дори и тогава някои български евреи и леви интелектуалци се противопоставиха срещу приноса на България, която, за разлика от много други страни, успя да спаси всичките си евреи - 6. пр.
ж
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1025
ВАТТ-101
В ранните часове на 13 юли 1942 г. хората от германския запасен полицейски батальон 101 били вдигнати преди зазоряване в полското село Йозефов и откарани в близкия град Отвоцк. Не им казали какво ги очаква. При пристигането си получили заповед от своите ББ офицери да хванат всички трудоспособни еврейски мъже в града и да разстрелят всички еврейски жени, деца и старци. В този ден те избили около 1500 души, а първият “принос” на батальона наброявал общо над 83 000 жертви.
През 1962-72 г. 210 бивши членове на батальон 101 бяха разпитани от западно германски обвинители, които изготвиха подробни досиета за тях. Всички те не били партийни членове, били на средна възраст, предимно наборници от работническата класа от Хамбург, един от най-малко нацистките градове в Германия. Те били най-обикновените сред германците. Почти всички изразили отвращение от своите военни задължения; и много твърдели, че лично не са извършили директни убийства. Но голямото мнозинство участвали. “За тях беше по-лесно да стрелят”:
Във всяко модерно общество бюрократизацията и специализацията смекчават чувството за лич-на отговорност на онези, които прилагат официалната политика. Властващата група упражнява огромен натиск върху поведението и налага морални норми. Ако хората от Запасен полицейски батальон 101 са могли да станат убийци при такива обстоятелства, коя група мъже не би могла1?
По очевидни причини малко се знае за евреите, които били поставени в морапна позиция, сходна с тази на батальон 101. Много малко са оцелели. Но за ББ било стандартна практика да наемат еврейски полицаи в гетата и да мобилизират еврейски 8оп<1егкоттап<1о8 за най-ужасните задачи в лагерите на смъртта. Карел Переходник бил един такъв мобилизиран. Той бил образован човек, който влязъл в еврейските полицейски сили в гетото в Отвоцк с надеждата да избегне смъртта и да може да изхранва семейството си. Подчинявал се на нацистките заповеди и живеел доста добре. С помощта на свои нееврейски приятели избягал в “Арийската страна”, където живял достатъчно дълго, за да успее да напише мемоарите си. Мемоарите са озаглавени “Аз убиец ли съм?” 2
За всеки, който не познава Източна Европа, ще бъде трудно да повярва за деянията на комунистическата политическа полиция, която наводнила Полша през 1944-5 г. Популярната информация винаги е настоявала, че прочутата комунистическа Канцелария по сигурността (иВ) съдържала непропорционален брой евреи (или по-скоро бивши евреи) и че техните престъпления били отвратителни. Но малко безспорни факти са били публикувани някога и историите си оставаха непотвърдени. Скорошните открития обаче разчупиха това табу. Всички те са още по-убедителни, тъй като са направени от еврейски следовател върху доказателствен материал, доставен от еврейски участници и в духа на еврейското изкупление. Изследването се занимава с района Горна Силезия и по-специално с град Гливиче (Глайвиц). То стига до заключението, че през 1945 г. всеки командир и три четвърти от местните агенти на иВ били с еврейски произход; че бившите нацистки лагери и затвори били напълнени отново с напълно невинни цивилни, особено с германци; и че мъченията, глад-
65. Европа
пата смърт, садистачните псбоивда и убийствата бита рутташа лршт Броят ш убийствата, швгртшети да хощвястчесхш режим сред германското население, се «щеиша на оюло &W® Ш убита. В тази склша е трудно да се оправдае ширшо разпространената праг-тша, при ншо убийците, жертвите и шблюдатеяиге от воеиновременна Полша се наенти-фищират ясио в рамките на специфични етически групи3.