вая©, че вие лъжете, но…” Американските евреи не били по-склонни да действат, отколкото всички други*7. Когато по-късно било направено предложение да се бомбардират подходите към Аушвиц, съюзническите сили намерили причини да откажат31. Сталин избил своите милиони през 30-те години без значителна световна реакция. Хитлер можел да прави същото през 40-те години чак докато външните хора не видели доказателствата със собствените си очи. [AUSCHwrrz]
Холокостът вдъхновил множество литературни творби. Почти всички негови водещи историци са еврейски учени, които пламенно вярват в неговата уникалност. Те отхвърлят “всемирната природа на злото”® точно както отхвърлят и стария въпрос: “Защо идваш с твоите специфични еврейски скърби?”1®. Дори и така преобладава голямо разнообразие на ударенията. На Ели Визел се приписва честта, че е обърнала значението на термина “Холокост” за днешната му употреба101. Люси Давидович спори за преднамереното естество на нацистката програма за геноцид1®. Раул Хилберг видял Холокоста като кулминацията на две хилядолетия християнски антисемитизъм10. Йехуда Бауер изградил пълен пейзаж на нацистките “убийци”, еврейските “жертви” и нееврейските “зрители”10*. Мартин Гилберт съставил сърцераздирателно изложение от индивидуални преживявания1®.
Несъгласните гласове издават малко еднообразие. Неционистките свидетели, като Марек Еделман, последния оживял лидер на въстанието от Варшавското гето, били изправени пред позорния стълб заради противопоставяне срещу господстващата ционистка гледна точка1®. Един учен поддържал тезата, че Холокостът произтекъл от непредвидени обстоятелства през 1941 г.‘07 Друг се опитал да покаже, че еврейската трагедия трябва да се преценява в по-широкия контекст на нацисткия терор като общо явление1®. Група съмнителни публицисти около Journal of Historical Review се опитали да поддържат тезата, че “историите с газовите камери” или са били мистификация, или че статистиките са силно раздути. Изключително оживеният дебат, който те провокирали, засяга тяхното собствено право да бъдат толерирани1®. Други критици се оплакват, че “индустрията на Холокоста” експлоатирала еврейските страдания за политически цели110. Създателят на филми Клод Ланзман спечели почти световно одобрение заради предизвикателния си филм “Шоа” (1984), който много хора приеха погрешно като документална история111. Защото страстите още бушуват. Последната дума все още не е казана.
Никоя европейска страна не беше засегната повече от Холокоста от Полша. Хилядагодишното пребиваване на евреите в Полша буквално стигна до своя край. Важен елемент от полското население и култура бе изтръгнат. Бъдещите поколения полски граждани щяха да носят не само ужасния спомен за зверствата, извършени в тяхното отечество, но и унизителното наследство на обвиненията, дезинформацията и моралното объркване. Само онези, които бяха И поляци, и евреи, можеха да разбе-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1027
ТА12Е
Един ден през август 1940 г., скоро след падането на Франция, един 25-годишен студент по теология от Швейцария се разхождал из малкото бургундско градче Клюни. Той пишел дисертация за предбенедиктинското монашество. Той бил по-малко заинтересуван от руините на манастира отколкото от неясната възможност самият той да основе монашеска общност. Младежът бил син на протестантски пастор от района на Нюшател и доскоро объркан агностик. Видял табела “Къща за продан в Таиз”, изминал 10 мили с колело през долината и купил къщата в полупразното село. Той бил Роже-Луи Шулц-Марсо1.
Военновременният Таиз се намирал близо до демаркационната линия между зоната, окупирана от германците, и зоната на Виши. Самозваният монах живял там с прекъсвания и сам. В продължение на две години той се посветил на даването на убежище на еврейски бегълци, докато Гестапо не отвело неговите гости. През септември 1944 г., след освобождението, той се върнал отново и дал убежище на германски военнопленници. Селяните реагирали бурно и един от пленниците, болен католически свещеник, бил убит. В края на войната при Роже дошла и сестра му, Женвиев, и те заедно осигурили дом на двадесет селски сираци. Пристигнали още седем “братя”. Като некатолици трябвало да молят за специално разрешение, за да използват изоставената енорийска църква. Когато през 1948 г. позволението било дадено, то носело подписа на папския нунций, кардинал Ронкали.
Общността от Таиз не се поддава на класификация. Тя няма официално управление и не принадлежи към никоя деноминация. Вдъхновена е от Блаженствата в тяхната най-чиста форма — Радост, Простота, Милосърдие, от службата на младежта, от мисията на помирението и от силната идея, която е предмет на книгата на брат Роже, “Динамиката на временното” (1965). Тя се разпознава веднага по уникалния “Звук на Таиз” — звука на енергич-. ните млади гласове, пеещи най-простите думи и мелодии в ритмична, вълшебна хармония , на четири гласа.