След като през 1962 г. на близкия хълм била построена Църквата на Помирението,
, тя се превърнала във фокус на световно движение, на двупосочен трафик, посветен на веч-, ния “Съвет на младостта” и на “поклонението на вярата на земята”. Осемдесет братя с бе-I ли раса населяват духовния генератор, който достигнал до всички континенти. Мисии за-г минали за Азия, Африка, Латинска Америка, Ню Йорк. Първоначално отбягвани както от Световния съвет на църквите, така и от Ватикана, те спечелили на своя страна и двете. В . Европа намерили подкрепата на православния патриарх в Константинопол и на тогавашния архиепископ на Краков. През 80-те години тяхната църква пробила Желязната завеса, когато нейните европейски сбирки се преместили от “Св. Петър и Павел” в Източен Бер-лин и Варшава.
Съвременното европейско християнство е родило много вдъхновяващи фигури, които са прехвърлили всички съществуващи бариери. Една от тях била Агнес Гонкса Бойаксиу (род. 1910, Скопие), албанска монахиня, известна подобре като Майка Тереза от Калкута2. Друг бил холандецът, отец Веренфрийд ван Страатен, основател на “Помощ на църквата в нужда”3. Трета такава личност с просто сърце и съвсем не просто име без съмнение е брат Роже. “Човек минава през Таиз, казал папа Йоан-Павел II, както минава през извор”.
т
1028
ТВЧЕВНАЕ
рат напълно травмата. “Пътищата на двете най-печални нации на тази земя са разделени завинаги.”112 [висздсг]
Германското нападение срещу СССР бързо трансформирало световните дипломатически съюзи. След август 1939 г. тройните силови структури от Централна и Източна Европа били партньори. Сега те били смъртни врагове. Това открило пътя за останките от третия силов център, Великобритания, да се присъедини към Съветския съюз и да изгради нова версия на дипломатическата система от Първата световна война. Сега Западът щял да се комбинира с Изтока, за да удържи Центъра, преди да включат и САЩ, които да наведат баланса. Големият триъгълник бил възроден. За Чърчил, заклет антикомунист, това означавало да “говориш добре за самия Дявол”. За Сталин това предлагало единствения възможен източник за подкрепа. Англо-съветският договор за взаимопомощ бил подписан в Москва на 12 юли 1941 г. Германо-съветски-ят пакт бил анулиран официално. Сталин дори бил убеден да преглътне своята гордост за Полша и да подпише съюз с другия британски съюзник, полското правителство в Лондон. Съветско-полското военно споразумение от юли 1941 г. било последвано от политически договор. Била дадена “амнистия” на милиони невинни поляци, депортирани и затворени в СССР; а във вътрешността на Русия щяла да бъде създадена нова полска армия. Командването било поверено на генерал Андерс, освободен наскоро от тъмниците на “Лубянка”. Това било началото на една знаменита Одисея113.
Критичната стъпка обаче все още предстояла. Без САЩ съюзническите сили прибавили към своята мощ нещо малко по-устойчиво от бастун за инвалиди. Чърчил и Рузвелт подписали Атлантическата харта на 11 август, затвърждавайки осем общи принципа. Те гласели:
Първо - техните страни не се стремят към увеличаване, териториално или друго… Трето - те уважават правото на всички други народи да избират формата на управление, при която ще живеят… Осмо - те вярват, че всички нации по света, поради реалистични, както и поради духовни причини, трябва да стигнат до изоставяне на използването на сила114.
Но американският Конгрес все още нямал желание да влезе във войната. Съветското правителство се оттеглило в Куйбишев на Волга; неговата първа услуга към съюзг ническата кауза била да се присъедини към британците в съвместната окупация на Персия. За щастие на Лондон и Москва, японците се оказали по-убедителни от съюзниците. Когато японските бомбардировачи атакували Американския тихоокеански флот в Пърл Харбър на Хавай на 7 декември 1941 г., те “събудили дремещия гигант”. Тяхната акция нямала директна връзка с войната в Европа; но тя променила американското отношение за една нощ. Американската военна боязливост се изпарила; Конгресът гласувал щедри военни кредити; и ръцете на президента били развързани. Това не било част от японския план; но японците неразумно отключили вратите за Големия съюз. “Голямата тройка” - спечелилото войната трио от Чърчил, Сталин и Рузвелт - се захванала за работа.