Известно време Големият съюз не направил нищо съществено, за да предизвика германската хегемония в Европа. Непосредствените задачи били да се осигурят комуникационните линии, да се ограничи по-нататъшното настъпление на Германия, да се извади от строя германската военна индустрия и да се създаде база за офанзивни действия в бъдеще. С тази цел англо-американците се обединили, за да водят Битката за Атлантика; те планирали голяма кампания от въздушни бомбардировки; и се заели да снабдяват Съветския съюз с военни материали. Всичко зависело от способността на Червената армия да избегне сгромолясването, от британската способност да съхрани островната си крепост и от американската способност да събере своите колосални ресурси за едновременна война в Тихия океан и в Европа. [Орхам]
Битката за Атлантика осигурявала морските линии, които гарантирали на Британия жизненоважната връзка със САЩ, а на САЩ - вход към Европа. 21 194 000 тона съюзнически кораби, 77 000 британски моряци и 70% от всички германски подводници щели да бъдат изгубени, преди моретата да бъдат изчистени от нашественици. Базите на подводниците били неуязвими; неуспешният британски рейд срещу Сен На-зар през март 1942 г. подчертал контраста между съюзническото господство по море и германското сухопътно превъзходство. Били необходими месеци, за да се разгърнат мерките срещу подводниците, които включвали системата от конвои, въздушни
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1031
OXFAM
ОКСФОРДСКАТА комисия за облекчаване на глада започнала дейността си в Университетската църква “Св. Дева Мария” на 5 октомври 1942 г. Нейната непосредствена цел била да облекчи нещастията, причинени от войната в Гърция. Тя в никакъв случай не била единствената агенция, посветила се на международна хуманитарна помощ: Международният Червен кръст действал от Женева от 1863 г., когато бил образуван от Анри Дюнан като резултат от ужасите, на които той станал свидетел при Битката край Солферино. През Първата световна война били организирани кампании за помощ на жертвите в Белгия, Събрия [Flora] и Галиция. През 1918-21 г. Американската администрация за помощите (ARA) осигурила огромна помощ, особено в Източна Европа, както направила и UNRRA след 1945 г. Почти всички воюващи страни, включително Германия, ръководили някакви агенции за помощи. Но Oxfam имала няколко предимства. Като Червения кръст тя била независима от правителствената политика. Също така, тъй като била базирана в една от Съюзническите държави, тя не престанала да функционира до края на войната. Трето, като британска агенция, тя имала свободен достъп чрез Империята до всички континенти. Тя имала добри позиции, когато фокусът на международната помощ се изместил от Европа1.
Историята на агенциите за помощ неизбежно отразила променящото се положение на Европа в света. Следвоенното изобилие създало огромни икономически различия между Севера и Юга в същото време, когато Западът се конфронтирал с Изтока. САЩ били по-заети с политика, отколкото преди; Съветският блок не бил включен в хуманитарните въпроси; а ООН по някакъв начин била ограничена от членуващите в организацията правителства. И най-важната роля била оставена на частните организации от следимперска Европа като Oxfam, Спасете децата, CAFOD * и Лекари без граници. Комисията Север-Юг (1978— 83) и свързаният с нея Бранд Репорт установили целевата цифра от 1% от БНП, която по-богатите нации трябвало да отделят, за да помагат на “Третия свят”. Но през 1992-3 г. нещастията в бивша Югославия наблегнаха върху факта, че кошмарите на самата Европа далеч не са приключили.
| Catholic Fund for Overseas Development — Католически фонд за развитие отвъд океана —
Б. пр.
патрули и сонари. Съюзническите загуби на кораби достигнали своя връх през март 1943 г., непосредствено преди подводниците да се сблъскат със своята собствена катастрофа. Потъването на 41 подводници заедно с Конвой ОМБ-5 принудило адмирал Дьониц да изтегли завинаги своите подводници от Атлантика.