След първия рейд с 1000 бомбардировача над Кьолн на 31 май 1942 г. съюзническата бомбена офанзива нараснала устойчиво до мощно кресчендо. Тя била критикувана силно както от практическа, така и от морална гледна точка. Точното бомбардиране, като прочутия “Бентов рейд” над резервоарите в басейна на Рур или унищожаването на нацисткия завод за тежка вода в Телемарк, Норвегия, били ясни цели. Но пълното унищожаване на германски градове чрез масирани бомбардировки и опитът да се тероризира цивилното население не постигнали очакваните резултати.
1032
TENEBRAE
В годините между 1941 и 1945 г. над Райха били пуснати 1,35 милиона тона силно експлозивни вещества от безкрайните вълни от ланкастъри, халифакси и летящи крепост, Контрамерките изтощили голяма част от намалелите германски ресурси. Но нацистката военна индустрия никога не спряла; а германските цивилни, като британците под ударите на Блиц, се сплотили около национапната кауза. Един огромен рейд над Хамбург през май 1943 г. причинил огнена буря, унищожила 43 000 невинни. Друг над Дрезден може би е причинил разрушения, равняващи се на онези, причинени от атомните бомби, хвърлени над Япония, [altmarkt]
Западните операции за снабдяване на Съветския съюз, които набрали скорост от 1941 r., рядко били признавани от съветското правителство. Кралският флот се наел с рискованата задача да води арктически конвой до Мурманск. Много моряци и кораби, както и най-важната част от целия конвой, PQ17, били изгубени без следа. САЩ организирали сухоземни транспорти до Русия от Персийския залив. Американската помощ за СССР по схемата заем-наем бе оценена на 7% от съветското военно производство и на 2,8 милиарда долара в невоенни доставки.
Съюзническите политически планове се оформили около Атлантическата харта и Вашингтонския пакт от 1 януари 1942 г., при който двадесет и шестте воюващи държави, заедно със Силите от Оста, не предприели стъпки за сепаративен мир. Тези държави оформили ядката, която в продължение на четири години оформила Обединените нации, наследника на Обществото на народите.
След като Големият съюз започнал своята работа, англо-американците били притиснати от Сталин да отворят втори фронт в Европа. Почти цялата германска военна машина била концентрирана на изток; и за Сталин било напълно нормапно да поиска от своите съюзници да споделят бремето. Самият той притежавал по-големи резерви от обучена човешка сила, отколкото признавал - което била една от причините Червената армия постепенно да надвиши германските оценки за нейния капацитет. Дори и така имало огромна диспропорция между 150-те германски дивизии, срещу които трябвало да се изправи Червената армия, и 4-те, разпределени на единствения друг действащ фронт в Северна Африка. Англо-американците обаче не можели да се съгласят лесно. Тяхната въздушна сила прогонила Луфтвафе от Волга в един критичен момент; а по-късно в Африка взели много по-голям брой пленници от силите на Оста, отколкото били взети при Сталинград. Но те не можели да проектират своите сили върху Европейския континент. Всяко континентално пристанище било във вражески ръце, а в Северна франция се строяла огромна атлантическа стена от отбранителни съоръжения. Един несполучлив рейд срещу Диеп показал какви страшни препятствия очакват всяка голяма съюзническа сухопътна сила. Нито британците, нито американците притежавали обучени резерви. Сталин получил отговор, че една голяма офанзива на запад може да започне през 1943 г.; тя не се осъществила до юни 1944 г. Единственото облекчение към главната сухопътна война, което англо-американците можели да предложат преди това, било по южната периферия, в Италия.
Ожесточената италианска кампания била развита от нарастващите сили на съюзниците през Средиземно море. Обратно на очакванията, британците задържали Малта и морския маршрут към Суец; а англо-американските десанти в западните покрайнини на Северна Африка предвещавали смъртна опасност за Afrika Korps. Операция “факел” скоро притиснала силите на Оста в Тунис, откъдето те били принуде-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1033
ни да се изтеглят напълно през май 1943 г. След това за съюзниците било сравнително лесно да прекосят Сицилианския пролив и да атакуват върха на фашисткия ботуш.
Инвазията в Сицилия започнала на 10 юли 1943 г., когато британските и американските войски дебаркирали едновременно на южния и на източния бряг. Германските подкрепления пристигнали прекалено късно, за да успеят да предотвратят бързото завоюване на целия остров. От Сицилия съюзниците прескочили в Калабрия през септември и се захванали с трудната задача да продължат на север по планинския полуостров; в крайна сметка задачата щяла да им отнеме почти две години. Но съюзническата опора в Южна Италия щяла да има важни последствия. След като в Бриндизи била създадена голяма база, тя позволила прехвърлянето на съюзническите ВВС в широк обхват от цели в цяла Централна и Източна Европа, включително в Полша и Югославия. Тя принудила германското командване да изпрати зле оборудвани части за окупация на Южна франция. И най-важното, провокирала рухването на режима на Мусолини. На 25 юли 1943 г. маршал Бадолио убедил краля на Италия да освободи Дуче и да приеме официалното предложение за преговори от страна на съюзниците. Дуче бил спасен от ареста си в Гран Сасо чрез сензационна спасителна операция на германски парашутисти и доживял да управлява спонсорираната от Германия Република Северна Италия с център в Милано. Но първата голяма пукнатина в крепостта на Оста не можела да бъде загладена.