Междувременно на Източния фронт гигантската германо-съветска война се придвижвала към своята кулминация. След като оцелял от бедствието през 1941 г., съветският режим започнал да източва огромния резервоар на руския патриотизъм. Сталин отворил отново православните църкви, които дотогава унищожавал, и като Ленин преди него апелирал за защита на Светата Русия. Станало онова, което изглеждало невъзможно по всяко време преди 1941 г., милиони мъже отивали към смъртта си с лозунга “За Сталина” на уста. Разточителното използване на взаимозаменяемата човешка сила от страна на Червената армия удивило и до известна степен деморализирало германските войници. Цели пехотни вълни били хвърляни срещу укрепени позиции без никаква артилерийска подкрепа. През поля от трупове ордите от зле облечени и зле въоръжени “Ивановци” продължавали да прииждат без край, докато германските картечници прегрявали и картечарите губели куража си да се сражават. Общоприет факт в сраженията било, че съветската страна може да даде жертви от три-четири към едно и пак да победи. Червената армия била подпомагана от пустошта и лошото време, и от Т-34 - най-добрия танк през войната. Един блестящ военен екип, воден от маршал Жуков, довел до максимум предимствата на мястото и числеността.
През 1942 г. Вермахтът бил привличан все по-навътре и по-навътре. Постоянните серии от местни германски успехи потвърдили факта, че неуловимият съветски враг вече не може да бъде притиснат или обкръжен и че дългите комуникационни линии стават все по-дълги и по-дълги. До ранната есен, когато времето се развалило, не били достигнати нито Волга, нито Каспийско море; а в подходите към Сталинград се образувала опасна издатина. Едно тактическо изтегляне би могло да подобри положението. Но фюрерът отказвал упорито. Хитлер би трябвало да поеме лично вината за съдбовната заповед, която наредила на фелдмаршал Паулус да задържи позициите си на всяка цена. Инерцията на германците по-късно ги довела до десните пред-
1034
TENEBRAE
градия на “Сталинския град”. Но те навлизали в началото на клопката. Ден след ден силите на Жуков се промъквали около германските флангове, докато в един внезапен ход фон Паулус най-накрая бил обкръжен. Три месеца отчаяни ръкопашни битки в ледените, опустели руини предшествали капитулацията му на 2 февруари 1943 г. Сталинград струвал живота на милиони. Това била най-мащабната самостоятелна битка в световната история. Непобедимият нацистки колос показал, че може да греши.
Новината за Сталинград профучапа бързо по света, давайки кураж на антина-цистките съпротивителни движения в цяла Европа. Преди Сталинград лидерите на Съпротивата били способни да се впускат само в дребни саботажи или да поддържат нелегални маршрути за бягство на съюзнически пилоти и пленници. След Сталинград те започнали да мечтаят за освобождение.
Съпротивата в Западна Европа била сравнително неусложнена. Подтиквани от излъчванията на ВВС и от нечестната игра на Британската администрация за специални операции (SOE), предани групи от смели мъже и жени планирали саботажи и диверсии, които по-кьсно щели да помогнат на настъплението на съюзническите армии. В Дания, където нацистите се надявали да създадат образцов протекторат, Съпротивата принудила германците да въведат военно положение през август 1943 г. В Норвегия те също се отказали от опита си да управляват чрез профашисткото правителство на Видкун Куислинг. Единствената им доставка на тежка вода от норвежкия хидрозавод била потопена във фиорда Тинзио от норвежки саботьори. В Холандия те били обезпокоявани по-малко, тъй като проникнали в Холандската съпротива с блестящия проект, наречен Englandspiel “Английската игра”. В Белгия, Франция, Италия и Гърция съпротивата била повлияна все посилно от комунистически елементи, френската съпротива се родила след 1942 г., след германската окупация на Зоната Виши, където голям брой патриоти станали maquis. В същото време италианските партизани, чиито достижения били още по-големи, концентрирали своите действия в северната зона, управлявана от Мусолини, когото по-късно заловили и убили.