След Стапинград новините от Източния фронт продължили да бъдат обезсърчаващи за Берлин. През пролетта на 1943 г. Червената армия започнала обща офанзива за пръв път от две години насам. В началните етапи от пет мощни кампании, които щели да ги откарат чак до Берлин, уверените маршали на Сталин започнали да отхвърлят нацисткия враг назад. През юли, в откритите степи край Курск, германските стратегически танкови сили били разбити. Техният капацитет за голяма мащабна атака бил унищожен. Вълната, да използваме метафората на Чърчил, се обърнала.
Триумфът на Големия съюз (юли 1943 - май 1945). От средата на 1943 г. Големият съюз взел връх в почти всички сфери. Райхът, макар че се сражавал упорито,
1036
TENEBRAE
BUCZACZ
Шърковното настоятелство Бушац. През 1939 г. то било населено от 45 314 поляци. Сред неговите 17 енории Баришч наброявал 4875 души, Бушац - 10 257, Коропиец - 2353, Коваловка - 3009, Монастерска - 7175… В Баришч две полски семейства били убити от украинците през 1939 г…. Един от Бриански бил с отрязан крак… Но главната атака станала през нощта на 5 срещу 6 юли 1944 г., когато били убити 126 поляци. Мъже, жени и деца били застреляни или насечени с брадви. “Мазурското” настоятелство на града било изгорено до основи. Нападателите били въоръжени с картечници и крещели “Rizaty, palyty” (убивай, пали). Оцелелите избягали в Бушац, където преживели зимата в ужасни условия, в бивши еврейски къщи без врати и прозорци…
[Католическата] епархия Новоставце, макар и рядко населена, съдържала в своите граници и три гръко-католически енории. Съотношението между поляци и украинци било 2:3. През 1939 г. съвместното съществуване все още било възможно. Но условията се влошили след германската окупация. През 1944 г., когато от там преминавала германо-съвет-ската фронтова линия, не останало нищо друго освен развалини…
Свещеникът на Корошятин докладвал за атаката срещу своето село на 28 февруари 1944 г. 78 души били разстреляни, задушени или насечени с брадви в мазето на свещеническата къща. Около деветдесет души загинали при атаката от 1943 г. Тифусът отнесъл още петдесет. Станало нещо любопитно. В селото имало тринадесет тъй наречени “диви брака”. Всички от тях измрели освен един.
В Коропиец в действителност не били избивани поляци. Но се съобщава, че от гръ-ко-католическите амвони отеквали призиви по отношение на смесените полско-украински бракове: “Майко, ти кърмиш врага — удуши го”1.
Четиридесет години след събитието Римокатолическата църква в Полша все още се опитва да документира военновременното “етническо прочистване”, извършено в бившите източни провинции Галиция и Волхиния. Оценките за жертвите варират от 60 000 до 500 0002.
Бушац, или Бухач, бил един от множеството райони, споделили същата съдба. Той се намира в архиепископията Лвов, която покрива цяла Червена Рутения (Източна Галиция) и стига зад нея. Неговото предвоенно население било съставено от украинци, поляци и евреи. Всичките три общности били изтерзани от съветските репресии в началото на войната. После евреите били избити от нацистите и техните местни колаборационисти. След това поляците били атакувани от украинците. Накрая завърналите се Съвети унищожили всеки, който бил свързан с независимите организации.
Етническото прочистване във военновременна Полша започнало през 1939-41 г. както от нацистите, които прочистили няколко западни региона за германско заселване, така и от Съветите, които депортирали милиони от източните региони. След 1941 г. то било подхванато от малки фракции в полската съпротива, които се опитвали да изтикат украинците от Централна Полша и в далеч по-големи мащаби от Украинската въстаническа армия (UPA), която тероризирала поляците. През 1945 г. комунистите завършили прочистването на поляците от Украйна и чрез “Операция Висла” — на украинците от техните домове в “Народна Полша”. В Потсдам съюзническата политика одобрила експулсирането на всички германци на изток от Одер.
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1037
UPA била създадена през октомври 1942 г., за да положи началото на една изключителна, националистическа Украйна и да се противопостави на нарастващите банди от съветски партизани, проникнали в германския тил. (Нейният командир, генерал Роман Шуке-вич, “Чупринка”, продължил да се сражава, докато не бил пленен през 1950 г.) Обаче когато надигащата се комунистическа вълна не била спряна нито от Вермахта, нито от формацията SS Galizien, украинските нелегални потърсили отчаяно решение. Западна Украйна се насочвала към връщането си или под съветско, или под полско управление. Тогава по-радикалните елементи решили да унищожат своите най-уязвими противници, а именно полските цивилни3. Те не изпитвали угризения да избиват всеки, който им се противопоставял: