Плановете за бъдещето на Европа никога не стигнали до пълно съгласие. Западните съюзници изключили Сталин от размислите за Западна Европа, започвайки с Италия, а Сталин продължавал да ги притиска независимо от разположението на силите му на изток. Важно изключение лежи в тъй нареченото “Процентно съглашение”, което Чърчил обсъдил със Сталин при посещението си в Москва през октомври 1944 г. То никога не било прието официално; но съществуват известни причини да се
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1039
мисли, че и двете страни го приели като работен план за Балканите. Говори се, че Чърчил извадил половин лист хартия от джоба си и записал кратък списък на страните, а до тях - серия с проценти, представляваща очаквания баланс на западното и руското влияние. След като Сталин дръпнал от лулата си, той поставил ясна синя бележка за одобрение върху следното
Русия Други
Румъния 90% 10%
Гърция 10% 90%
Югославия 50% 50%
Унгария 50% 50%
България 75% 25%11в
“Осъдителният документ”, както го нарекъл Чърчил, не оцелял в публичната секция от Британския публичен архив и неговото съществуване е съмнително. Онова, което е важно на практика обаче, е, че Гърция била отбелязана като единствената страна в списъка, където западното влияние трябвало да преобладава. И точно така станало.
Полша била единствената страна, чието бъдеще не било договорено дори в неофициалните очертания. Нейната участ често се възприема като източник за последвалата Студена война. Полша, като франция, била член на първоначалния съюз от 1939 г. Нейното правителство в Лондон било напълно признато, нейните войници, моряци и пилоти се отличили в сраженията както под британско, така и под съветско командване. През април 1943 г. Сталин използвал претекста за нацистките разкрития в Катин, за да прекъсне връзките си с полското правителство. В същото време, в Москва, той признал неуместно наречения Съюз на полските патриоти, сърцевината на съветския марионетен режим. През юли полският министър председател и главнокомандващ генерал Сикорски, единственият полски политик, който се ползвал със световно признание, бил убит в самолетна катастрофа край Гибралтар. От тогава нататък полската трагедия започнала да се придвижва към своята нерадостна съдба. Съветската пропаганда изисквала връщане към границата Рибентроп-Молотов, сега удоб-но наречена Линията “Кьрзън”. Без никакъв достоверен източник било заявено, че населението от Източна Полша надига глас за обединение със СССР; а полското правителство, настроено “приятелски” към съветските интереси, трябвало да бъде прието като най-съществено. Тези твърдения не били проучени подробно; но западното обществено мнение, чието възхищение от великолепните съветски военни действия не познавало граници, било предразположено да им повярва. И така, когато Червената армия навлязла още по-дълбоко в Полша, западните сили притиснали своите нещастни полски съюзници да отстъпят.
Техеран се намирал по средата на военновременния въздушен маршрут между Лондон и Москва; и именно там, от 28 ноември до 1 декември 1943 г., Рузвелт, Чърчил и Сталин провели първата си среща. Те постигнали значителен напредък, за да осигурят продължаването на войната. Постигнали съгласие за наложителността от откриването на Втори фронт във Франция и за следвоенната независимост на Иран. Но изобщо не постигнали съгласие за Полша. По време на очевидната кавга между Идън и Молотов президентът Рузвелт “спял на стола си”. Западните лидери отстъпи-
йЙАФФма)^ №Ш> звтваишпговав
тййш® йиг лшнщщ. (&1)/чшпг етв51 дои (Sww бягагаяградтвд. иш> шшоншшет доиспашмвд. за ю юй51Ш5®й ® т^рш®ш!1№та ^ s6i№ смшитшв моттвд№юе фвщ №«а
[Пф*®{5ящ^ц®г®[ггаш«ш.
©фажаишкш® wa Ч^ривнап® армипя «яг 1tSW©-5 ш. |гвддорншиг шшошшншв штинщ, «иго ц^рщр Еецшаета т ©® рмш: Те зйшадйщ шсрвд Баяшипйшншшт® дадртащ, Баш|ру-<£№ \» w зав&цшипш с «йясздипа ш Еершж. С|щтаишпайран««1 вшллип в сершютгог-