Противникът на Ромел, американският генерал Дуайт Д. Айзенхауер, знаел, че само на него е позволено да хвърли зара. Началото било отлагано два пъти. С благоприятна луна, която залязвала бързо 156 000 души, 2000 бойни кораба, 4000 съда за дебаркиране и 10 000 бойни самолета били държани в тревога няколко дни. Но после, сред огромното вълнение, заповедта била дадена. Посред нощ, в затихващата буря, американските парашутисти от 82-ра и 101-ва въздушнопреносими дивизии скочили
66. Европа
■В
1042
ТЕ^ВЯАЕ
насред германските линии. Един от тях, от Канзас, се престорил на мъртъв, когато увиснал от кубето на “Сен Мари Еглиз”. По-далеч на запад, на “моста Пегас”, първият британски войник на френска земя, сержант Джим Уолуърк, тихо приземил своя безмоторен “Хорза” в 00:16 часа на 30 ярда от целта, изпадайки в безсъзнание от удара. После Група Д от 2-ра Оксфордска и Бъкс лека пехота си проправила път по моста със стрелба, превзела шлюза на канала Орн, влязла в кафенето на мосю и мадам Гондре и казала думите на Освобождението “Всичко е наред, друже”118.
После, в сивата зора, стоманените врати на съдовете за дебаркиране се отворили и основните сили излезли на брега върху пет плажа с кодови имена. Седемдесет и три хиляди бойци от Първа американска армия ударили Юта и Омаха; 83 000 бойци от Втора британска и Първа канадска армии щурмували Горд, Джуно и Суорд. Шокираните германски защитници се прикрили в своите бункери, бомбардирани с тежки снаряди от невидими кораби и обстрелвани безмилостно от въздуха. Само на “кървавата Омаха” те успели да издигнат стена от огън и да приковат на място нападателите. Там тексаските рейнджъри героично се катерили по скалите под огъня само за да открият, че огневата позиция на върха е била демонтирана. Но неуспехът бил с местно значение. Денят й проработил. Освен опората си в Италия съюзниците си спечелили и опора във франция. Сега Райхът можел да бъде стегнат от всички страни.
Обаче операцията се развивала бавно. Когато Вермахтът се съвзел от изненадата, съпротивата била жестока. Американците не успели да превземат Шербург, главното пристанище на брега на инвазията, в продължение на три седмици. Британците, които трябвало да влязат в Кан вечерта на деня Д, се сражавали до О + 34 (9 юли). Но логистиката надминавала всичко, което можело да се види на изток. Подкрепленията се стичали в Мълбери; петролът течал гладко през Плуго. Когато американците най-накрая пробили в тил, на германците не им оставало нищо друго, освен да бягат. Хванати във фелиз, в една все по-стесняваща се бездна, те били подложени на масово заколение. След това пътят на съюзниците към Париж и за настъпление към Рейн бил чист.
След две години поражения германската армия най-накрая реагирала срещу Хитлер. На 20 юли 1944 г., в източната щабквартира на фюрера, неговата УУоНвсЬапге край Растенбург в Източна Прусия (сега Катржин в Полша), бил направен опит за атентат срещу него. Една бомба, оставена в куфарче под тежката дъбова маса в залата за конференции, избухнала в присъствието на фюрера; той избягал, силно потресен, с ранена ръка. Бомбата била поставена от полковник Краус фон Щауфенберг, член на аристократичния кръг Крайзау на Молтке. Неговият провал и ужасната съдба на заговорниците, чиято бавна смърт върху касапски куки била филмирана за наслаждение на фюрера, обезкуражила по-нататъшните опити. Големи томове са изписани за Германската съпротива. Ролята на отделни аристократи и на малки групи, като пастор Бонхофер или “Бялата роза”, е несъмнена. Но си остава фактът, че те не постигнали своите цели119.
До бомбения атентат непосредствените германски съседи в Полша и Франция с нетърпение очаквали своята свобода. Съветската армия приближавала източните предградия на Варшава. Американската армия си пробивала път покрай западните предградия на Париж. И двата града били пълни с разнообразни съпротивителни групи,