Окончателното завоюване на Германия от януари до май 1945 г. станало след сцени, каквито никога преди не били преживявани. На запад британските и американските бомбардировачи настойчиво превръщали всеки голям германски град в катакомби от развалини и трупове. Нацистките власти напразно планирали последната си позиция в алпийските редути на Австрия и Бавария. На изток милиони отчаяни германски бегълци се влачели на запад през зимата. Десетки хиляди загинали, потъвайки на Wilhelm Gustloff и други кораби на състраданието или по смъртоносния маршрут през скованите от лед води на фришес Хаф. Последният изблик на фюрера бил да събере германските мъже над 14-годишна възраст в тъй наречените Volkssturm. Повечето от тези ученици, инвалиди и ветерани щели да умрат заради съветската политика да се убива всеки в германска униформа. Задължителната евакуация на големите градове, като Данциг и Бреслау и на концентрационните лагери като Аушвиц била придружена с походи на смъртта. Германският живот на изток достигал до своя край. [DONHOFF]
Офанзивата на Жуков срещу Берлин започнала на 12 януари 1945 г. от разстояние около 400 мили. Червената армия прочистила Полша, когато западните съюзници все още били далеч от Рейн. Падането на Будапеща в средата на февруари позволило два продължителни похода, след които Виена и Берлин вече се виждали. В началото на март американците провели успешен пробив, когато германските сапьори не успели да взривят последния останал мост на Рейн, в Ремаген. Скоро генерал Па-тън щял да препуска триумфално от своето предмостово укрепление дори по-бързо от Жуков от изток; неговите бойци по-късно щели да се срещнат със Съветите в Тор-гау, Саксония, на 23 април. Британците, с канадска и полска подкрепа, освободили Холандия и настъпили далеч в северната Равнина. Берлин бил отрязан от пръстен рус-
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1045
м
АРИОН, графиня Донхоф, била родена през 1909 г. в семейния замък Фридрихщайн, на двадесет мили от Кьонигсберг, Източна Прусия. Седмото дете от мно-. гобройно потомство, тя последвала вечната практика на полуфеодалната източ-
DÖNHOFF
неевропейска аристокрация, без да знае, че нейното време изтича.
Фридрихщайн в началото на XX век все още предлагал на своите обитатели всички-I те красоти на природата и предимствата на привилегиите. Разположен сред езерата, гори-I те и променливия климат на изток, той привлякъл своите деца в блажен кръг от коне, пикници и библиотеки, на възпитатели, любвеобилни пледачки и изтъкнати гости. Майката на I Марион, някога придворна дама на императрицата в Потсдам, ръководела къщата с вкус I към строгия етикет и социалната йерархия в двора на кайзера. Тя обучила слугите да се I обръщат към нея с “Най-покорно добро утро, Ваше Превъзходителство”. Бащата на Мари-I он, Карл Август, безгрижен пътешественик по света и известно време дипломат в германс-I ките посолства в Санкт Петербург и Вашингтон, бил член както на наследствения пруски I Сенат, така и на изборния германски Райхстаг. Стилът им на живот бил публично изоби-I лие, аскетичност насаме и лютеранска набожност.
Донхоф, като много германски благороднически семейства, се преместили през Сред-I I ните векове на изток . Първоначалният им дом бил в Дюнехоф на Рур във Вестфалия. Вто-I I рият, също Дюнехоф, бил изграден през 1330 г. край Рига в Ливония, където останал в про-I I дължение на осемнадесет поколения. Хората от този по-стар ливонски клон от семейство-I I то, обикновено известен като Денхоф, станали видни полски магнати — графове, хетмани, I I старейшини и кардинали. Пруските, протестантски Донхоф, произлизали от ливонския Маг-I I нус Ернст фон Донхоф, някога полски посланик в Саксония и Бранденбург, който се уста-I новил край Кьонинсберг през 1620 г. Неговият син Фридрих купил големите имения край I I Прегд през 1666 г. Неговият внук, Ото Магнус, губернатор на Мемел и пруски посланик на I I Договора от Утрехт, построил сградата Фридрихщайн през 1709-14 г.
Войните и бедствията прескачали през пруската граница. През Голямата северна вой-I I на 40% от населението на Източна Прусия измряло от чумата. През Революционните вой-I I ни имението било онаследено през 1791 г. и станало свидетел на пристигането на францу-I I зите през 1807 г., на освобождаването на крепостните през 1810 г. и на пристигането на Ку-I I тузов през 1813 г. През Първата световна война, след като избегнало руското настъпление I от август 1914 г., то лично посрещнало своя спасител фелдмаршал фон Хинденбург.