Скрит в своя бункер на кръстовището на Вилхелмщрасе и Унтер ден Линден, фюрерът загубил всички контакти с външните събития. “Ако войната трябва да бъде загубена, отбелязал той, нацията също трябва да загине“120. Неговите заповеди били предавани в неотзивчив вакуум. На 29 април той сключил брак с Ева Браун, която отхвърлила предложението да избяга. На 30-и младоженците се самоубили с отрова и пистолетни изстрели. По този начин те избегнали съдбата на Мусолини и на неговата любовница, които предишния ден били обесени в покрайнините на Милано. Когато семейство Хитлер умрели, руснаците били на 200 ярда от там. фюрерът оставил заповед телата им да бъдат изгорени в петролна шахта, кратката си последна воля и завещание:
Не е вярно, че аз, или който и да е в Германия, искаше войната от 1939 г. Тя беше желана и подстрекавана единствено от онези международни държавници, които бяха или с еврейски произход, или работеха за еврейските интереси… Умирам с щастливо сърце, знаейки за неизмеримите подвизи на нашите войници на фронта… Преди всичко натоварвам лидерите на нацията… със съвестното съблюдаване на расовите закони и с безмилостно противопоставяне срещу всемирния отровител на всички народи, международното еврейство121.
Последните останки от фюрера и от жена му били погребани от КГБ в Източна Германия, а по-късно били изгорени също от тях през 1970 г. Две парченца от череп, за който се казва, че бил на фюрера, бяха извадени от бившите съветски архиви през 1993 г.
“Победата в Европа”, или Денят УЕ, последвала през втората седмица от май. За нацистите тя означавала унищожение, отмъщението на техните богове; за германската нация предвещавала тотално поражение. Генерал Монтгомъри приел капитулацията на германската делегация в своята палатка на Люнебург Хийт; генерал Айзенхауер приел официалната капитулация в своята база край Реймс; маршал Жуков направил същото в своя щаб в Карлсхорст. Моментът за безусловната капитулация на Германия бил фиксиран за полунощ на 8-ми (по Гринуич). Това било 5 часът сутринта на 9-и (Московско време).
Както винаги декларацията за мир не си подхождала много с действителността. Съюзническите сили все още водели война в Тихия океан. В пустинята на Ню Мексико учените все още работели трескаво за първото атомно изпитание. В Европа все още имало огнища на съпротива. Една германска армия, притисната в Прага била довършена от елементи от Руската освободителна армия на Власов, който напразно преминал на другата страна с надежда за смекчаване на присъдата. Огнищата на местна съпротива срещу насилствено наложената съветска власт продължили да съществуват в Източна Европа и Западен СССР до 50-те години.
1048
TENEBRAE
KEELHAUL
През февруари 1945 г. майор Денис Хиле, офицер от Британската осма армия в Италия, получил командването на лагер за военнопленници край Таренто, в който имало 8000 мъже от 162-ра туркменска пехотна дивизия, класифицирани като “репатрирани”. Неговите повереници били записани в наборните списъци на Червената армия, били пленени на Източния фронт от германците и изстрадали глад и канибализъм под арест, преди да постъпят като доброволци на служба във Вермахта. След като отплавал с тях за Одеса, където били транспортирани според условията на Съглашението от Ялта, майорът не се съмнявал, че всички подобни съветски репатрирани се изпращат у дома, за да бъдат убити1.
В следващите си задачи Хипс постоянно се изправял срещу вековната дилема на войника, чиято съвест не е съвместима с неговите заповеди. В случая с SS Fede, които се опитвали да заминат от Ла Специя за Палестина с нелегален товар от еврейски емигранти, той посъветвал началниците си, че заповедта, с която им било позволено да отплават, трябва да бъде отменена — и те го направили. “Исках да угася малко от омразата, преди да се е разраснала в пожар”2.
По време на Операция “Кийлхаул” (1946—7) Хилс получил 498 бивши съветски военнопленници за пресяване в лагера Риционе. Неговите заповеди били да репатрира в СССР (1) всички хора, заловени в германски униформи, (2) всички бивши войници от Червената армия и (3) всички хора, които са помагали на врага. Измисляйки фалшиви категории като “паравоенни” и насърчавайки лично хората да избягат, той намалил броя на репатрираните до 180. Когато тръгнали, руският водач на групата му казал: “Значи ти ни изпращаш на смърт… Демокрацията ни разочарова.” “Вие сте жертвите, отговорил Хилс, сега другите ще бъдат в безопасност”3.