Задачата да прочете обвиненията се паднала на млад британски майор, бивш военнопленник, който говорел свободно немски. Когато влязъл в блока с килиите малко преди 2 часа по обяд, той видял три реда килии, всяка с малко прозорче с решетки на вратата. Пред всяка врата стоял пазач и надзъртал през решетката. Откритите балкони на горните етажи били покрити с телена мрежа. Двадесет и вторият обвиняем наскоро се самоубил. Дванадесет души щели да станат свидетели на събитието. Майорът бил въведен в блока от коменданта на затвора и от един главен сержант, който носел ключовете. Зад тях вървял генералният секретар на Международния военен трибунал със своя преводач, двама американски войници, носещи документите, един офицер от американската служба за сигурност, психологът на затвора с тетрадка в ръка и лютеранският свещеник на затвора. Шепа “снежинки” - американски военни полицаи с техните характерни бели каски - вървели най-отзад.
Обвиненията, наскоро преведени от английски на немски, били обемисти документи. На корицата пишело: “Съединените Американски Щати, френската Република, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съюзът на Съветските Социалистически Републики срещу…”; следвала колона от 24 имена, оглавявана от името на Гьоринг. Имало четири точки - съвместна конспирация, престъпления срещу мира, военни престъпления, престъпления срещу човечеството. Всеки от обвиняемите щял да получи по две копия, които подчертавали както общите обвинения, така и отделните точки, по които е обвинен самият той. Англо-американската практика изисквала обвиненията да бъдат предявени лично.
Младият майор, макар и завършил право, нямал особен опит в подобни задължения. Когато видял телената мрежа, мислите му се върнали към един от неговите бойни другари, белгийски пилот, пленен от Гестапо, който скочил към смъртта си от точно такъв балкон в затвора в Сюрезен. Макар че вече бил работил за Трибунала в продължение на няколко месеца, майорът току-що бил пристигнал в Нюрнберг и никога не се бил срещал със затворниците очи в очи:
ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1051
Л - Люксембург Б-Белгия С-Саарламд Д-Дания
Територии, присъединени към Райха 1939-40 “Судети’, присъединени към Райха 1938
Карта 27. Следвоенна Германия след 1945 г.
1052
НЕМЕЕШЕ
“Гюг^диа/високия прозорец а други? кран на затвора Охирагювааднота стълба кщ горнкте редове с килии се виждаше като силует срещу яркото есенно слънце. Беше се възшр* ла онази вечна тишина, само застрашителният звук на ключовете…
Тишината продължи, докато стигнахме до килията в края на редицата. Дежургият пазач ни поздрави. Забелязах, че е въоръжен с револвер и палка… Тъй като килиите не бяха заключени, аз се вмъкнах, за да се срещна [със затворника, който] се изправи нестабилно на краха..
Бях изненадан да чуя гласа си:
-Хермаи Вилхелм Гьорим?
- Jawohl.
- Аз съм майор Нийви, офицерът, назначен от Международния военен трибунал да ви връчи колие от обвинителния акт, в който вие сте назован като обвиняем.
Гьоринг се намръщи, заприлича на гангстер от филмите, докато тълкуваше думите. Аз му подадох копие от обвинителния акт, което той пое мълчаливо. Изслуша ме, когато казах:
- Също така бях помолен да ви обясня Член 16 от Устава на Трибунала
беше му предадено копие на немски.
- Погледнете параграф (с). Имате право да се защитавате сам пред трибунала или да използвате помощта на адвокат.
Думите ми бяха правилни и точни. Гьоринг изглеждаше сериозен и потиснат, когато направих пауза
- И така - започна той..,
- Можете да си наемете адвокат по ваш избор или трибуналът може да ви го назначи.
Беше очевидно, че Гьоринг не разбра… После каза:
-Аз не познавам адвокати. Нямам нищо общо с тях…
- Мисля, че е най-добре да бъдете представляван от някого…
Той сви рамене.
- Всичко това ми се струва доста безнадеждно. Трябва да прочета този обвинителен акт много внимателно, но не виждам как той може да има някаква правна основа…
Няколко часа след като излязох от килията на Гьоринг, доктор Джилбърт, психологът на затвора, го помолил за подпис върху копието от обвинителния акт. Гьоринг подписал.
- Победителят винаги ще бъде съдия, а победеният - обвиняем124.
По този начин фундаменталната дилема на Нюрнбергските процеси намерила своя израз още преди да започнат самите процеси.
Европа през есента на 1945 г. функционирала на най-ниското ниво на съществуване. Победилите съюзници си поделили Германия на четири окупационни зони и се борели да поддържат обединен фронт. Западните страни, освободени от англо-американ-ците - Франция, Италия, Белгия, Холандия, - поемали пътя на своето следвоенно съществуване. Източните страни, освободени от Съветите, откривали, че това освобождение се превръща в нова форма на потисничество. Великобритания, единствената воюваща страна, която избегнала окупацията, наскоро си избрала социалистическо правителство, което разбирало, че победата не е гаранция срещу видимото понижаване на статуса. Нямало нито една държава в Европа, както САЩ, която да е завършила войната като победителка и невредима. Шепа неутрални държави, от Испания до Швеция, били свободни да упражнят истинската си независимост до известна степен.