ЕВРОПА В ЗАТЪМНЕНИЕ
1053
Няколко страни вече организирали процеси, за да накажат военните деяния, които сега се считали за престъпни. В Осло Куизлинг бил осъден и екзекутиран през септември; в Париж Лавал изтърпял върховното наказание на 9 октомври. В Москва процесът срещу полските нелегални лидери бил проведен през юни; общественото мнение на запад не било напълно убедено дали обвиняемите в това дело са фашисти или колаборационисти, или героични съюзници, чието единствено престъпление било да се сражават за независимост на своята родина. Западните правителства предпочели да приложат таен натиск за по-снизходителни присъди, но да не изразят публичен протест.
Нюрнберг (Нюремберг), един от най-древните градове в Германия и един от най-германските градове, бил превърнат в море от руини, след като бил подложен на единадесет масирани бомбени рейда. После, когато две SS дивизии решили да го превърнат в своя последна позиция, той бил обстрелван безмилостно от американската артилерия. Дом на средновековните Майстер-зингери и Танхойзер, на Албрехт Дю-рер и Вайт Щос, през предишния век той бил избран за дом на Германския музей, великолепна колекция от германско национално изкуство и история. През 30-те години бил избран за сборище на най-драматичните нацистки митинги на Хитлер. Този път бил избран за процесите, отчасти заради своята символика и отчасти заради внушителния си Дворец на правосъдието, който като по чудо оцелял от бомбардировките. Да се организира процесът в Нюрнберг, означавало да се наблегне върху мнението на съюзниците, че коренът на германското зло не лежи в пруския милитаризъм (а това било мнението през 1918 r.), а в самото естество на германската национална идентичност. фонът за процеса като че ли трябвало да даде един урок по история, далеч по-дълбок от престъпленията на отделните обвиняеми.
Специалният принос на Нюрнберг към процеса обаче може да се намери в личност на обвиняем №8, Юлиус Щрайхер (род. 1885), който управлявал града като нацистки гаулайтер от 1933 до 1940 г. Той излежавал втората си присъда в килиите зад Двореца на правосъдието, след като веднъж бил арестуван за сексуален тормоз над млад затворник по време на едно от официалните си посещения. Щрайхер бил досаден сексуален перверзник, както неговите тъмничари успели да забележат. Той ненавиждал евреите, като бил специалист в свързването на секса с антисемитизма. В рвоя кръстоносен поход срещу “расовото замърсяване” изобретил фалшива биохимическа теория, според която белтъкът от еврейската семенна течност можел завинаги да “инфектира” всяка жена, която имала контакт с евреин. Като редактор на Der Stürmer той водил постоянна кампания за защита на германските девойки от еврейските прелъстители - кауза, на която придал псевдонаучно прикритие в списанието Deutsche Volksgesundheit aus Blut und Boden. Той бил главният подстрекател на Нюрнбергските закони, които забранявали сексуалните сношения в Германия между евреи и неевреи. През 1938 г., по време на Kristallnacht, Щрайхер изнесъл реч, насърчавайки бунтарите да последват славния пример на средновековните погроми, които били извършени в града. Като стар кадър на NSDAP бил един от малкото фашистки лидери, които се обръщали към фюрера на “ти”. Но той престъпил границата, когато заявил публично, че дъщерята на Гьоринг била заченала чрез изкуствено осеменяване. Вбесеният райхсмаршал насъскал комисия за разследване, която разкрила такава огромна корупция, че дори самият Хитлер не успял да спаси своя гаулайтер от незабавно уволнение.
1054
TENEBRAE
Решението на съюзниците да организират процес за военните престъпления не било постигнато лесно. Чърчил бил против него, както и Хенри Моргентау, финансовият министър на САЩ. В отсъствието на юридически прецеденти те твърдели, че ще е подобре да разстрелят нацистките лидери в една бърза екзекуция. Тяхното мнение било отхвърлено. Съюзническите правителства се посветили на принципа за процес срещу военните престъпления чрез Декларацията от Сейнт Джеймз (януари 1942) и чрез Московската декларация (ноември, 1943); и установената политика се радвала на твърде голяма подкрепа, за да бъде отхвърлена. В Голямата тройка Рузвелт и Сталин се отнасяли благосклонно към нея. В резултат на това процесът трябвало да се проведе. Той бил необходим като “искрен, но наивен опит да се приложи върховенството на закона”125 и да се демонстрира безграничната власт на победителите. Сталин използвал показните процеси като инструмент за своята политическа победа в Съветския съюз; и нямало причина да се мисли, че ще пропусне възможността за подобна демонстрация на сила след голямата си международна победа. Сталин, в крайна сметка, печелел най-много, тъй като при всяко безпристрастно споразумение би се озовал на подсъдимата скамейка.